Электронная книга - «Дан на Хрътките». Краткое содержание книги:
Пълна с убийци, магове, политика, интрига, хумор, напрегнато действие, ярки характери и напълно оригинален подход към магията… една от най-оригиналните и завладяващи фентъзи поредици в последно време.ИнтерзоунДайте ми свят, в който всяко море крие рухнала Атлантида, всяка руина нашепва сказание, всеки прекършен меч е мълчаливо свидетелство за незнайни битки. Дайте ми, с други думи, фентъзи творбата на Стивън Ериксън… майстор на изгубени и забравени епохи, ваятел на епично фентъзи.Salon.comИстински епичен по обхват, Ериксън няма равен на себе си, стане ли дума за действие и въображение, и влиза сред ранга на автори като Толкин и Доналдсън в своята визия за митичното, а може би дори ги надвишава.SF SiteСтивън Ериксън е археолог и антрополог. Дебютният му роман „Лунните градини“ беляза началната глава на епическата поредица „Малазанска Книга на мъртвите“, призната за една от най-значителните творби в жанра фентъзи за това хилядолетие.
Градски страж, страдащ от болежки в гърдите, разпитва посетителите на една кръчма, търси свидетели, които може да са видели някой, който да е излязъл след онзи местен човек в задната уличка, за да го пребие до смърт, и никой ли няма да каже нещо в полза на нещастната жертва. Може, да, стига някой да го е харесвал, видите ли…
В една крипта (неестествено добре осветена, разбира се) седи един мъж и крои краха на този град, като се почне с шепа малазанци, и седи предоволен в отсъствието на сенки или каквато и да е друга двойственост, натрапена над реалността.
А там, в Чъфс, докато къртиците спят на тесните си нарове, Байниск седи до леглото на Харло, за да послуша още истории за Даруджистан, защото Байниск се е родил в Чъфс и никога не го е напускал, виждате ли, и очите му блестят, докато Харло шепне за какви ли не богатства и чудесни храни, и величави паметници и статуи, и син огън навсякъде, и скоро след това те вече спят, Харло в коравото си легло, а Байниск на пода до него, а отсреща Веназ вижда това и се подсмихва с омраза както към Байниск, така и към новия любимец на Байниск, понеже преди Веназ беше най-добрият му приятел, но Байниск беше предател, лъжец и още по-лошо и някой ден Харло щеше да плати за това…
Защото Харло беше прав. Беше момче, което привличаше побойниците като магнит, и това бе един жесток факт, а такива като него бяха легион и беше истинска божия благословия това, че толкова от тях оцеляваха и израстваха, за да отмъстят на всички онези, не толкова умни като тях, но дори и това беше горчива отплата и не чак толкова удовлетворителна, колкото можеше да е.
Обратно в Даруджистан, с облекчение, докато една Велика гарванка полита към небето от кулата на имението на Барук, гледана със злобно задоволство от трътлест дебел демон, зяпнал навън от гърлото на храчещия искри комин.
А това е нощ като всяка друга, объркано чиле от очаквания и предчувствия, откровения и вълнения. Огледай се. Огледай се! На всички страни, денем и нощем, на светло и в мрак! Всяка стъпка, взета с твърдата решимост да вярваш, че земната твърд отдолу я чака. Всяка стъпка, една след друга, отново и отново — и никаква гибелна пропаст не е зейнала напред, о, не.
Стъпка по стъпка, стъпка по стъпка…
10.
Ще дойдете ли да ми кажете, когато музиката свърши,когато огънят погълне музикантитеи всеки инструмент разсипе се на пепелкогато танцувачките започнат да залитати от краката им изгнила плът се свлича.
Ще дойдете ли да ми кажете, когато музиката свърши,когато в своя рев изгубят се звездите, тласнати от нас в небето,и облаците струпани от нас избухнат в яросткогато принцове блестящи минат в марш с усмивки мъртвии от лицата им измамни маските се свличат.
Ще дойдете ли да ми кажете, когато музиката свърши,когато разумът затъне в блатото на суеверияи бран повеждат хиляди войски ужилени от бичакогато не поглеждаме нагоре, а бягаме в безумиеи чака ни безсмислената пустош с хор от писъци.
Ще дойдете ли да ми кажете, когато музиката свърши,когато музикантите са само хилещи се въглении вие всеки инструмент в предсмъртния си вик по пътякогато са разпрани устата на останалите живии дупки само са останали, отгдето вее вятърът на костница.
Ще дойдете ли да ми кажете, когато музиката свърши,когато огънят изяжда моя дъх, а болката изпълва тази песени пръстите се кършат в струните и падат от ръцете микогато този танц извива всеки мускул като въже изгарящои гони присмехът ви моя рухващ труп.
Нали ще дойдете, за да ми кажете, когато музиката свърши,кога от вас ще мога да избягам, за да се озова пред бог единили хиляда, или пред нищо, в блажената омая на забраватакогато мога аз сандъка да разбия и да отприщя този гняв горчивкъм всичките глупци безумни, задръстили вратата в своя бяг.
О, вижте ме тогава, вижте ме, с очи облещени и слисанис неверие и с ужас, с възмутено оскърбление,и крясъците не ще възвестяват истината с грохота на тъпани.Че музиката свършва, зли приятели, приятели нещастни,и, вижте, вижте ме — затръшвам аз врататана всички ви в лицата!
