Пентаграм
- Автор: Славов Атанас П.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, фондация „Човешката библиотека“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пентаграм». Краткое содержание книги:
на лицето
Атанас Петков Славов
Лицето е родено в Бургас в семейство на нормални граждани. От малък е забелязан да се занимава с фантастика и други вредни за общественото спокойствие дейности. Има опасната амбиция да създава клубове, в които събира себеподобни. Пише и рисува неугодни на Системата текстове и картини, където поставя под съмнение статуквото в името на някакво въображаемо общочовешко и хуманно бъдеще. Зад граница е забелязан да получава разни награди от съмнителни организации, като Eurocon, Соцкон, World SF, Writers of the Future и други подобни. Диагностициран е с психозата, че действията му имат някакво отношение към бъдещето. Като резултат от тази мания е предизвикал и продължава да предизвиква появата на сборници и периодични издания, в които дава трибуна на други като него.
Заключение:
Наблюдаваният субект несъмнено е вреден за социалното храносмилане и демонстрира невъзторжено отношение към Системата. Препоръчва се елиминиране, но може да се остави на естествено отпадане поради икономически или възрастови причини.
Аналитик на ОБОР: Игрек Хиксов
(Отдел за борба с организираната реалност)
В Клуба по фантастика и прогностика намерих отговори на много трудни въпроси, които другаде не се осмеляваха дори да задават. Намерих други поклонници в култа на братя Стругацки, Лем и Вонегът, а оттам – и магическия реализъм на Кортасар, Маркес и Льоса. Намерих музиката на „Дженезис“, „Пинк Флойд“ и „Йес“, а оттам – и първия ми мултимедиен спектакъл по „2112“ на Ръш. Намерих съратници киномани в храма на Тарковски, Фелини и Кубрик, с които създадохме свой киноклуб и първия независим видеофилм „Най-добрата защита“. Намерих кураж и вдъхновение за първите ми разкази, а оттам и издател за книгата ми „Иркала, страната на мъртвите“ – същия неостаряващ ентусиаст Наско Славов. Намерих приятели за цял живот, с които стъкмявахме самиздат фензина „Практис“ за „изкуство, култура и политика“, а по-късно имахме безкрайната вяра, че бъдещето зависи от нас, и написахме първия независим проект за Конституция на България.
Сега, като гледам назад, мога да направя пълно самопризнание: в Клуба по фантастика намерих себе си. Това, което бях, това, което съм, и сигурно това, което ще бъда. Чувството за вседостижимост, правото на мечтателство, вярата в себе си, доверието в съмишлениците, отговорността към бъдещето, критичното мислене, неутолимото любопитство и търсене на скритите механизми зад лъскавите фасади, непримиримостта към шаблоните, посредствеността и лесните коловози на битието.
След 12 години живот в Америка аз не се претопих, не забравих кой съм и откъде идвам, не измених на идеалите си и вярата си, че фантастичното бъдеще на справедливостта и доверието е не само възможно, но ни принадлежи.
Сега на визитката под името ми пише: „Писател, кинаджия, хакер и професионален революционер“. И никакъв „ефект на пеперудата“ не може да отмени последиците от онова прекрачване на прага на Клуба по фантастика преди 27 години.
Всички вие от по-новите поколения, бъдете предупредени!
Колективен сборник „С името на Иван Ефремов“ – издателство „Ернор“, София, 2009
Парад на планетите,
или какво правиха фантастите в Холандия
Опитайте се да си представите книжарница с размерите на зала Универсиада и обща дължина на щандовете половин километър. После си представете как всеки двадесет сантиметра от тези щандове хвърлят в очите ви нова предизвикателна дъгоцветна корица на книга с хиперреалистично фантастично изображение, албум, постер, плоча, видеокасета, игра или дявол знае какво. Умножете това по трите етажа, из които сноват хора от десетки националности, балони с форма на папагали, които плавно се възнасят към тавана, кино- и видеосалони, в които денонощно се прожектират фантастични филми. И отделни зали, в които едновременно (!) текат седемнадесет паралелни програми на срещи и тематични разговори за фантастиката…
Представихте ли си? Значи вече имате някаква представа от Worldcon – World SF Xага ‘90. Такова едно събитие в света на фантастиката донякъде прилича на парад на планетите. Самият Уърлдкон почти винаги се е провеждал в САЩ, където се връчваха и наградите „Хюго“, а организацията на професионалистите фантасти, създадена от Хари Харисън – Уърлд СФ, винаги се е свиквала в Европа, така че тяхното съчетаване също е едно уникално събитие. За целта поне три хиляди американци бяха прелетели океана, всички европейски страни бяха изпратили свои групи от клубове и професионалисти, имаше представители на Япония и Китай.
Пред едно истинско изпитание на сетивата и чувствата бяхме изправени и ние, тримата българи, дошли да представим нашето списание за славянска фантастика на английски език Orphia, което предварително беше предизвикало интерес сред феновете и професионалистите в англоезичния фендъм. И наистина, въпреки подтискащото изобилие на книги и списания нашият дайджест не мина незабелязан. Организаторите на програмата ни бяха подготвили приятен сюрприз – включване в официалната програма на конвента – в петък: „НФ във втория свят“, в събота: „НФ в България“ и в понеделник: „Светове на Виденията“. На вечерта, посветена на българската фантастика, дойдоха не повече от тридесетина души, но в замяна на това – хора, които наистина се интересуваха от развитието на жанра у нас. Навярно играеше роля и фактът, че сутринта ръководството на Уърлд СФ връчи две награди на дайджеста „Орфия“: наградата „Карел“ за оригинален принос във фантастиката и наградата за качество на превода, която заслужено получи завеждащият английска редакция Борис Басмаджиев. Там беше решено следващата среща на Уърлд СФ да бъде в Китай, и за национални секретари от българска страна бяха записани Атанас Славов и Борис Басмаджиев.