Пентаграм

Понякога съвсем сериозно съм се питал дали в главата на този човек няма някакво още неизвестно на науката запаметяващо устройство, което му позволява с лекота да цитира безброй автори и произведения, четени преди години и съхранени с най-същностното от това, което са създали? Дали някой НЛО тайно не му помага да генерира в себе си оригинални – въпреки планините от прочетена фантастика – идеи за собствени произведения: разкази, романи, сценарии? И дали не е открил някъде изворче с приказна жива вода, дето възвръща стократно силите на човека след изтощителен труд? За първите две не знам, но за третата питанка съм сигурен – той жадно пие от извора на мечтата по онзи бъдещ, мислен и предчувстван, по-красив и по-справедлив свят. Затуй е и приятно, и не съвсем лесно да общуваш с него – жаждата го терзае, кара го да живее с все нови и нови „невъзможни“ планове, прави го винаги неспокоен, винаги страстно-търсещ. А заедно с него прави такива и много от членовете на интегралния клуб „Иван Ефремов“.

Какво ли не е преживял за това десетилетие вечният оптимист и мечтател Атанас Славов! Опити за „преврат“ и неразбиране на спецификата в клубната работа (клубът не е място за задоволяване на болезнени амбиции, нито пък фон на нечия кампанийна парадност), три фестивала на сродни звена от цяла България и няколко сборника с литературно творчество на клубни членове, раждането на първото у нас специализирано издание за фантастика, евристика и прогностика – ФЕП (засега все още във формата на вестник), и първи творчески находки в областта на кинофантастиката, цветомузиката, фантастологията… Но когато го видиш пет минути преди началото на поредната сбирка, просто нямаш време да повярваш във всичко това – той се вълнува и кипи в подробностите, сякаш точно тази вечер застава за пръв път пред няколкото десетки умни и безпощадно внимателни очи.

Нека го оставим именно тъй – повел ги отново към необятния космос на човешките мечти, а ние с вас да надникнем и зад друга врата!