Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Какво, за бога, го беше стреснало толкова много, че така се издаде?
Нямаше как да разбере дали Котките също са го чули — те бяха на палубата, където духаше вятър и се разнасяха шумовете от доковете, — но в този момент гологлавата Котка каза нещо и другарят му с качулката отговори. Двете глави се махнаха и люкът започна да се затваря…
И тогава Талан се стрелна нагоре по стълбата и се хвърли към спускащия се капак.
Рязкото движение изкара Палас от състоянието на ментално зрение. Какво правеше тази луда жена?
В този миг в съзнанието ѝ нахлу спомен и тя разбра какво бе казала Котката, чиито думи не бяха проникнали през менталното ѝ зрение: „Нищо. Празно е и мирише лошо.“ И отговорът на другаря му с качулката: „Пълно е с хора…“
Талан се блъсна в капака като локомотив и го отвори с удар, изтръгвайки го от ръцете на стреснатите Котки. Протегна се навън, вкопчвайки се в кожените им яки, и се отблъсна от стълбата, политайки надолу към трюма. Тежестта ѝ повлече и двамата мъже след нея.
Трюмът се изпълни с ужасени викове. Талан пусна Котките, преди да се приземи, и отскочи назад, оставяйки ги да се строполят в краката ѝ. Докато те се опитваха да се откъснат един от друг, тя се завъртя и изрита силно единия в главата с тока на ботуша си; той се стовари на земята, потръпвайки. Тя подскочи високо във въздуха и стовари крака си върху врата му. Мъжът се метна два пъти като риба на сухо и умря.
Котката с качулката се претърколи и скочи на крака, и точно тогава Палас се отърси от вцепенението си. Докато мъжът вадеше меча си, тя зае бойна поза и с лекота измъкна бойния жезъл от прикрепения към китката ѝ калъф; задейства го с лек тласък на съзнанието.
За краткия миг на съществуването си синьо-бялата енергия на бойния жезъл е неустоима като Косал; Палас замахна с ръка и нематериалното му острие преряза китката на Котката. Мечът и ръката, която го държеше, паднаха едновременно на дървения под и от чуканчето на китката пръсна фонтан от кръв. Мъжът невярващо нададе вой.
Талан се хвърли към него и стисна врата му в сгъвката на лакътя си в хватка ключ. Запъна здраво краката си в земята, хвана едната си ръка с другата и направи извиващо движение, усуквайки като въже изненадания си противник. Вратът му изхрущя шумно и звукът се чу ясно, въпреки ужасените викове на токалите.
Енергията на жезъла се изчерпа и Палас рече вцепенено:
— Ти ги уби и двамата…
Талан ѝ се ухили диво. Усмивката ѝ толкова приличаше на Каиновата, че Палас усети как сърцето ѝ се свива.
— Да не би случайно да имаше по-добра идея? Сега какво следва?
Палас поклати глава и отвърна, повишавайки глас, за да я чуят и токалите.
— Още колко от тях са се качили на борда?
— Не мога да кажа. Много. Има ли значение?
— Не. Ако останем тук, долу, ще ни изтрепят като плъхове. Ще се бием.
Тя погледна към металната мрежа, покриваща лицето на закачулената Котка, и разбра приложението ѝ.
— Моето Наметало вече не върши работа.
Талан разпери ръце.
— Веднага щом сте готови.
По палубата над главите им се разнесе тропот на ботуши.
Палас се обърна към токалите.
— Чуйте ме всички. Оставате тук и не се показвате! Не знам какво ще стане, но при всички случаи ще бъде опасно. Намерете нещо, за което да се хванете.
— Наобиколили са люка — каза Талан. — Чакат някой от нас да се подаде навън.
Палас кимна.
— На това разчитах.
С бързо движение на ръката тя измъкна единия от останалите ѝ кестени. Очите на Талан проблеснаха с яростно удоволствие.
— Отстъпи назад.
Енергийните линии, гравирани върху повърхността на кестена, се отпечатаха в съзнанието ѝ и тя ги докосна с пипалцата на Обвивката си. Между пръстите ѝ започна да се извива дим и тя ловко подхвърли кестена нагоре, през люка. Когато се издигна на пет фута над палубата, той се взриви с гръмотевично бум и разби палубата около люка на димящи отломки; стълбата се срина на парчета върху пода.
На мястото на люка сега зееше димяща дупка с диаметър шест фута; очакващите ги Котки бяха пръснати навсякъде по палубата. Някои бяха в безсъзнание, други се търкаляха като обезумели и се удряха с ръце по тялото, за да угасят пламъците, лазещи по кожените им дрехи.
— Когато се покажем, ще дойдат и други, ще има и арбалетен обстрел — каза Талан.
Палас кимна.
— Ще трябва да привлечеш огъня им, докато се подготвя. — Палас събра ръцете си в шепа и Талан веднага разбра какво има предвид тя. „Все едно работя с Каин — помисли си Палас. — Като че ли години наред сме го правили заедно.“