Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
Разведряването все още не означаваше съюз, но поне беше някакво начало.
Оказа се, че Елион - след мистериозната победа при Аделфийските планини - е бил този, който заминал за Кейп Армазин на мястото на Акива, за да спечели войската за каузата на бунтовниците. Явно добре си беше свършил работата. Сега те двамата с Ормерод гцяха да ескортират Яил до Астре, където в неговия живот започваше нова епоха. От капитан през император до... експонат.
Императорът за няколко дни щеше да се превърне в главната атракция на посветена на него зоологическа градина.
Никой нямаше да обвини Лираз, ако го беше убила, нито пък някой щеше да тъгува за него. Но докато стоеше над неговата гърчеща се и пищяща купчина, тя установи, че вече няма нито воля, нито желание да го прави. И то не само защото не й беше останало къде да татуира поредното убийство, нито защото се беше зарекла да сложи край на смъртта, а по простата причина, че той явно искаше тя да го убие.
В Кулата на завоевателя тя беше тази, която бе предпочела смъртта пред съдбата, отредена и от него. „Убий ме заедно с братята ми, иначе ще съжаляваш, че не си го направил“, беше изфучала насреща му и той се беше престорил на засегнат: „Значи, предпочиташ да умреш заедно с тях, вместо да ми изтриеш гърба?“ „Хиляди пъти“, беше казала тя задавено. А той? Той беше притиснал длан о сърцето си: „Скъпа моя. Не разбираш ли? Точно заради това всичко ще е още по-сладко.“
Сега тя беше тази, която осъзнаваше колко по-сладко е да откажеш на някого смърт, отколкото да го дариш с нея.
- Чудя се - каза замислено Лираз, застанала над сгърченото му тяло - дали за хората няма да е по-добре да видят със собствените си очи тиранина, от когото са се страхували толкова дълго време. Едно е да слушат от други за твоята грозота, друго е сами да се убедят в нея.
Той спря да се гърчи и втрещен вдигна поглед към нея.
- Елате и вижте, ето го императора - продължи тя, развивайки мисълта си. В този момент си спомни на какво беше станала свидетел при Хинтермост, когато Яил прониза дланите на
Зири с мечове и натъпка устата му с пепелта на неговите другари. - Елате и погледнете от какво сме ви спасили и ще паднете на колене, за да ни благодарите. А още по-вероятно е да повърнете.
Пренебрегвайки последвалия бяс - порой от хули, редувани с пръски слюнка и гърчове на лицето, които придадоха нови измерения на неговата чудовищно ст, - тя каза спокойно само едно: „Да, точно така. Дръж се по същия начин, когато дойдат да те видят. Идеално.“
Колкото до истинско правосъдие, в Империята нямаше изградена система, която да го въздаде, пък и никой не знаеше откъде трябва да се започне, за да се построи наново такава, какво останало за нов тип държавно управление на мястото на онова, което току-що бяха сринали. В добавка им предстоеше много работа по освобождаването на робите, както и да намерят занимание за множеството мъже и жени, които не знаеха друго, освен да водят войни.
Ако имаше нещо, което знаеха със сигурност тази нощ в подножието на Вескал Рейндж, то беше колко много неща не знаят. Казано накратко, те бяха написали „глава първа“ на заглавната страница на нова книга, а всичко останало - всичко - тепърва трябваше да бъде допълнено. Кару се надяваше от това да се получи една много дълга и много скучна книга.
- Скучна? - повтори скептично Акива. Двамата седяха рамо до рамо край огъня, всеки със своя порцион вечеря от запасите на Доминиона. Кару с любопитство наблюдаваше Лираз между Тангрис и Башаис от другия край и си мислеше, че трите са си лика-прилика.
- Скучна - потвърди Кару. Историята създава вкус към бедствия от епичен мащаб. Навремето, докато учеше за жертвите от сраженията през Първата световна война, тя се хвана да си мисли: тук са загинали едва осем хиляди души. Е, това не е чак толкова много. В сравнение с оня един милион, паднали в битката при Сома, това наистина беше нищо. Тези изумителни цифри притъпяват усета за мащаба на истинската трагедия, а историята не се интересува от дните на затишие само заради единия баланс. На този ден в цял свят никой не беше убит. Една лъвица роди малки. Две калинки обядваха с листни въшки. Някакво влюбено девойче бленува цял предиобед, забравило за домакинската работа, за което дори не го нахокаха.
Има ли нещо по-вълшебно от един скучен ден?
- Скучно хубава - уточни тя. - И никакви войни, които да й прндадат пикантен привкус. Никакви нашествия и поробвания, само ремонти и ново строителство.