Диамантената ера

В залата бе тъмно и студено, макар че разположените високо по сводовете прозорци пропускаха малко светлина. Покрай стените бяха строени мъже в брони, които стояха съвършено неподвижно. На трон, двойно по-висок от човешки ръст, разположен по средата на помещението, седеше гигант, облечен в броня, лъщяща като огледало. До него стоеше мъж в броня с парцал и телена четка в ръце, който ожесточено лъскаше един от наколенниците на лорда.

— Добре дошла в замъка Тюринг — с металически глас каза лордът.

Очите на принцеса Нел вече се бяха приспособили към сумрака и тя можеше да види зад трона му нещо друго: огромна Ос, дебела като главна мачта на кораб, направена от ствол на гигантско дърво, подсилено с месингови плочки и ленти. Оста се въртеше и принцеса Нел разбра, че трябва да предава енергията на вятърната мелница. С Оста бяха свързани огромни предавки, черни и лъскави от смазка, които предаваха енергията на други, по-малки оси, излизащи хоризонтално във всички посоки и изчезващи през дупки в стените. Въртенето и стърженето на всички тези оси и предавки бяха причина за вездесъщия шум, който по-рано бе забелязала.

Приблизително на височината на мъжки гърди покрай всяка от стените на тронната зала се виждаше по една хоризонтална ос, минаваща на малки, равни интервали през предавателни кутии. Под прав ъгъл от тях излизаше къса, квадратна ос. Тези предавателни кутии съвпадаха с местоположението на воините.

Воинът, който лъскаше бронята на лорда, заобиколи покрития с шипове наколенник на господаря си и се обърна с гръб към принцеса Нел. Тя се стресна, когато забеляза голяма квадратна дупка по средата на гърба му.