Стопанка

— Симон! — възкликна отчаяно Ерлен. — О, кажи ми как да поправя стореното!

— Няма как.

Вратата на втория етаж се отвори и на чардака излезе Кристин със светилник в ръка. Надвеси се и освети двамата мъже.

— Тук ли стоите? — попита нежно тя. — Какво правите навън?

— Реших да нагледам как са конете ми, както казват възпитаните хора в такива случаи — засмя се Симон.

— Ама ти наистина си извел конете! — учуди се Кристин.

— Така става, когато бирата ти замае главата — пошегува се Симон.

— Качвайте се, де! — подкани ги тя с весел и радостен глас.

— Ей сега.

Тя се прибра, а Симон извика на Юн да прибере конете в конюшнята. Обърна се към Ерлен, който изглеждаше целият вцепенен.

— Ще дойда след малко. Нека се престорим заради жените ни, че това не се е случило, Ерлен. Вероятно се досещаш, ти си последният човек на земята, на когото възнамерявах да го призная. Не забравяй, че имам по-услужлива памет от твоята!

Вратата отново се отвори. Гостите се изсипаха дружно навън и тръгнаха по групички. С тях излезе и Кристин, а прислужницата й носеше светилника.

— Да — кискаше се Мюнан, — вече стана късно и тези двамата сигурно копнеят да се мушнат в постелята…