Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Франк веднага се превърна в огромен орел и двамата се извисиха към кораба.
Джейсън прегърна Пайпър и се обърна към Пърси.
— Връщам се веднага.
След това призова вятъра и се издигна във въздуха.
— Подът няма да издържи още дълго — предупреди ги Хейзъл, — трябва да се покатерим на стълбата.
Облаци прах и паяжини се издигаха от ямите на пода. Защитните нишки на Арахна се разтърсиха като огромни струни на китара и започнаха да се късат. Хейзъл се стрелна към края на въжената стълба и махна на Нико да я последва, но той не бе в състояние да тича.
Пърси стисна здраво ръката на Анабет.
— Всичко ще е наред — промърмори той.
Погледнаха нагоре и видяха как от Арго II се изстрелват въжета с куки, които захващат статуята. Едното се уви около шията на Атина като ласо. Лио започна да раздава заповеди, а Джейсън и Франк — да хвърчат наляво-надясно, за да закрепят въжетата.
Нико стигна края на стълбата, когато Анабет усети болка в ранения си крак. Тя изпъшка и се олюля.
— Какво става? — попита Пърси.
Опита се да тръгне към стълбата. Защо обаче вървеше назад? Краката й поддадоха и тя падна по очи.
— Глезенът й! — извика Хейзъл от стълбата. — Отрежи го! Веднага!
Но на Анабет й бе причерняло от болка. Да отрежат глезена й?
Пърси също не разбра думите на Хейзъл. Тогава нещо дръпна Анабет назад и я повлече към пропастта. Пърси се стрелна напред и я хвана за ръката, но инерцията повлече и него.
— Помогнете им! — извика Хейзъл.
Анабет видя как Нико тръгва към тях, а Хейзъл се опита да откачи кавалерийския си меч от въжената стълба. Останалите им приятели все още се суетяха около статуята.
Виковете на Хейзъл бяха заглушени от целия шум в пещерата.
Анабет изхлипа, когато удари ръба на пропастта. Краката й пропаднаха. Твърде късно разбра какво точно се случва. Бе оплетена в паяжината. Трябваше да я отреже веднага. Бе помислила, че това е остатъчна нишка и не бе забелязала, че кракът й е в капан, че е оплетен в паяжина, чийто друг край изчезва надолу в пропастта, свързан за нещо огромно и тежко.
Нещо, което я дърпаше към бездната.
— Не — каза Пърси, най-сетне разбрал какво става, — мечът ми…
Нямаше обаче начин да стигне Въртоп, без да пусне ръката на Анабет, а самата Анабет вече нямаше сили за нищо. Тя се претърколи от другия край на ръба. Пърси падна с нея.
Тялото й се удари в нещо. За миг Анабет изгуби съзнание от болката. Когато погледът й се проясни, видя, че е паднала и виси над бездънната яма. Пърси бе успял да се хване за една издатина на около четири метра под ръба на пропастта. Държеше се с една ръка, а с другата бе хванал Анабет за китката.
Тежестта върху крака й обаче бе твърде голяма.
— Няма да се измъкнеш — долетя глас отдолу. — Аз отивам в Тартара, а ти идваш с мен.
Анабет не бе сигурна дали наистина чува Арахна, или просто полудява.
Ямата се разтърси. Пърси бе единственото нещо, което я задържаше. Едва се държеше за издатината, не по-голяма от полица за книги.
Нико се приведе от ръба на пропастта и протегна ръка, за да им помогне, но бе прекалено далеч, за да може. Хейзъл крещеше на останалите, но те нямаше как да ги стигнат навреме, дори да ги чуеха.
Анабет чувстваше крака си така, сякаш ще се откъсне. От болка целият й свят почервеня. Силата на Подземното царство имаше собствена гравитация. Тя нямаше сили да се съпротивлява. Знаеше, че е потънала твърде дълбоко, за да бъде спасена.
— Пърси, пусни ме — изстена тя. — Не можеш да ме издърпаш.
Лицето му бе пребледняло от усилието. Прочете в погледа му, че ситуацията е безнадеждна.
— Никога — каза той, след което се обърна към Нико. — От другата страна, Нико! Ще се видим от другата страна! Разбираш ли!
Очите на Нико се изцъклиха.
— Но…
— Отведи ги там! — извика Пърси. — Обещай ми!
— Аз… обещавам.
В мрака под тях се разнесе зловещ кикот.
— Жертвоприношения. Хубави жертвоприношения за богинята.
Пърси стисна китката на Анабет още по-здраво. Лицето му бе изопнато и издраскано, а косата му бе цялата в паяжини. Въпреки това никога не й се бе струвал толкова хубав.
— Оставаме заедно — обеща й той, — никога повече няма да се разделим. Никога.
Чак сега Анабет разбра какво предстои. Еднопосочно пътуване. С тежко кацане.