Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Анабет смътно осъзна, че Арго II е застанал на около 12 метра от пода. От него се спусна въжена стълба, но Анабет остана замаяна и загледана в тъмното.
И тогава до нея се появи Пърси, който я хвана за ръката. Той нежно я отдръпна от бездната и я прегърна. Тя зарови лице в гърдите му и избухна в плач.
— Всичко е наред — каза той, — вече сме заедно.
Не каза: „Ти си добре!“ или „Живи сме!“. След всичко, което бяха преживели през последната година, най-важно бе да останат заедно. Заради тези думи го обикна дори по-силно.
Приятелите им се събраха около тях. Там бе и Нико ди Анджело, но мислите на Анабет бяха твърде объркани и това не й се стори изненадващо. Изглеждаше редно той да е с тях.
— Кракът ти — каза Пайпър и коленичи до увитата в полиетилен шина. — О, Анабет, какво се е случило?
Тя започна да разказва. В началото не бе лесно, но постепенно думите започнаха да излизат сами от устата й. Пърси не пусна ръката й, което я накара да се почувства малко по-уверена. Когато завърши, видя как приятелите й я зяпат.
— Богове на Олимп — каза Джейсън, — сторила си всичко това сама. И то със счупен глезен.
— Е, в началото не бях със счупен глезен.
— Накарала си Арахна да оплете сама капана си? — ухили се Пърси. — Знаех си, че си добра, но, в името на Хера… Анабет, ти успя. Направи това, което поколения деца на Атина не можаха. Намери свещената статуя!
Всички загледаха Атина Партенос.
— Какво да я правим? — попита Франк. — Огромна е.
— Ще трябва да я вземем със себе си в Гърция — отвърна Анабет. — Мощта й е огромна. Нещо в нея ще ни помогне да спрем гигантите.
— В злато и бяло е на гигантите гибелта — цитира пророчеството Хейзъл, — ще се спечели тя с мъка от коварна плетка. — Тя погледна възхитено към Анабет. — Затворът на Арахна. Ти я излъга да си го изплете.
С цената на много болка — помисли си Анабет.
Лио вдигна ръце и погледна към статуята през пръсти, все едно й взима мерки.
— Ще трябва малко да пренаредим нещата, но можем да я набутаме в конюшните. Ако се подава от края, можем да я увием с някакво знаме.
Анабет потрепера. Представи си как Атина Партенос стърчи от триремата с надпис на пиедестала, който гласи: „Случаен превоз“. След това си спомни останалите редове от пророчеството: Близнаците на ангела ще отнемат дъха, а в него е ключът към безкрая на смъртта.
— А с вас какво стана? — попита тя. — Какво се случи с гигантите?
Пърси й разказа за това как бяха спасили Нико, за появата на Бакхус, за битката с гигантите в Колизея. Нико не каза почти нищо. Приличаше на човек, изкарал шест седмици в пустиня. Пърси й обясни, че бяха намерили местонахождението на Портите на Смъртта и сега трябваше да ги затворят и от двете страни.
Въпреки слънцето, което се процеждаше отгоре, пещерата сякаш потъмня от новината на Пърси.
— Значи смъртната страна е в Епир — каза тя. — Това поне е място, което можем да стигнем.
— Но другата страна е в Тартара — направи гримаса Нико, — а това вече е проблем.
Думите му сякаш отекнаха в пещерата. От пропастта под тях нахлу студен въздух. Така Анабет разбра със сигурност, че ямата наистина стига до най-дълбокото място в Подземното царство.
Пърси също го усети. Той я дръпна още малко настрани от ръба на пропастта. От ръцете и краката й се влачеха нишки като сватбено було. Искаше й се кинжалът й да е в нея, за да се отърве от тях. Почти помоли Пърси да свърши това с Въртоп, но преди да успее, той каза:
— Бакхус ми каза, че моето приключение ще е по-трудно от очакваното. Не знам защо…
Стаята се разтърси. Статуята на Атина Партенос се килна на една страна. Главата й се закачи на една от поддържащите нишки на Арахна, но мраморната основа под пиедестала се разпадаше.
Анабет усети вълна от гадене. Ако статуята паднеше в ямата, целият й труд отиваше на вятъра. Подвигът им щеше да се провали.
— Хванете я! — извика тя.
Приятелите й я разбраха веднага.
— Занг! — извика Лио. — Ела с мен на руля веднага! Тренерът е останал там сам.