Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Изминал ден, после друг. Нито септони, нито мълчаливи сестри били повикани в спалнята, където лежало тялото на крал Визерис, подпухнало и гниещо. Никакви камбани не звъннали. Гарвани летели, но не до Драконов камък. Вместо това поели към Староград, към Скалата на Кастърли, към Речен пад, към Планински рай и към много други лордове и рицари, за които кралица Алисент имала основание да мисли, че биха могли да подкрепят нейния син.
Аналите на Великия съвет от 101 г. били донесени и проучени и било отбелязано кои лордове са се изказали в подкрепа на Визерис и кои за Ренис, Лена или Ленор. Събраните тогава лордове предпочели мъжкия кандидат пред женските в съотношение двайсет към едно, но имало и несъгласни и същите тези домове най-вероятно щели да окажат подкрепа на принцеса Ренира в случай, че се стигне до война. Принцесата щяла да разполага с Морската змия и неговите флотилии, преценил сир Ото, и най-вероятно с другите лордове на източните брегове също тъй: лордовете Бар Емън, Масей, Селтигар и Краб най-вероятно, може би дори Вечерната звезда на Тарт. Всички те били нищожни сили, освен Веларионите. Северняците били по-голяма грижа: Зимен хребет се изказал за Ренис в Харънхъл, както и знаменосците на лорд Старк, Дъстин от Бароутън и Мандърли от Бял пристан. Не можело да се разчита и на дома Арин, защото Орлово гнездо в момента се управлявало от жена, лейди Джейн, Девата на Долината, чиито собствени права можело да се поставят под въпрос в случай, че принцеса Ренира бъде отстранена.
За най-голяма опасност бил преценен Бурен край, защото домът Баратеон бил винаги твърдо в подкрепа на претенциите на принцеса Ренира и нейните деца. Макар старият Боремунд да бил вече покойник, неговият син Борос бил дори още по-войнствен от баща си, а по-дребните владетели на бурните земи щели със сигурност да го последват накъдето ги поведе.
— Тогава трябва да се погрижим да ги доведе при нашия крал — заявила кралица Алисент. При което повикала втория си син.
Така в онзи ден за Бурен край полетял не гарван, а Вхагар, най-старият и най-големият от драконите на Вестерос. На гърба ѝ яздел принц Емонд Таргариен, със сапфир на мястото на липсващото му око.
— Целта ти е да спечелиш ръката на една от дъщерите на лорд Баратеон — казал му дядото сир Ото, преди да отлети. — Която и да е от четирите ще свърши работа. Ухажвай я и се ожени за нея, и лорд Борос ще осигури бурните земи за брат ти. Провалиш ли се…
— Няма да се проваля — наежил се Емонд. — Егон ще има Бурен край, а аз ще имам това момиче.
Докато принц Емонд замине, вонята от спалнята на мъртвия крал се разнесла из цялата Твърдина на Мегор и много необуздани приказки и слухове плъзнали из двора и замъка. Тъмниците под Червената цитадела погълнали толкова много хора, заподозрени във вероломство, че дори Върховният септон започнал да се чуди на тяхното изчезване и се обадил от Звездната септа на Староград да пита за някои от липсващите. Сир Ото Хайтауър, един от най-методичните мъже, служили някога като Ръка, искал повече време, за да направи приготовленията, но кралица Алисент знаела, че не могат да протакат повече. Потайността започнала да омръзва на принц Егон.
— Аз крал ли съм, или не съм? — запитал той ядосано майка си. — Ако съм крал, тогава ме коронясайте.
Камбаните започнали да бият на десетия ден от третата луна на 129 г. СЗ, възвестявайки края на едно царуване. На Великия майстер Орвил най-сетне било позволено да изпрати гарваните си и черните птици се понесли във въздуха стотици, за да разпръснат вестта за възкачването на Егон до най-далечното кътче на владението. Мълчаливите сестри били повикани, за да подготвят трупа за изгаряне, и ездачи препуснали на бели коне да разнесат вестта на народа на Кралски чертог, викайки: „Крал Визерис е мъртъв, да живее крал Егон“. Като чували виковете им, пише Мункун, някои плачели, а други викали възторжено, но повечето хора от простолюдието зяпвали смълчани, смутени и разтревожени, а тук-там по някой глас извиквал: „Да живее кралицата“.
Междувременно се извършвали припрени приготовления за коронацията. За място на церемонията била избрана Драконовата яма. Под величествения ѝ купол имало каменни скамейки, достатъчно, за да поберат осемдесет хиляди души, а дебелите стени на ямата, здравият покрив и извисяващите се бронзови порти я правели защитима в случай, че предатели се опитат да разстроят церемонията.