Огън и кръв

Смъртта на Драконите

Черните и Зелените

Танца на драконите е цветистото име, дадено на свирепата кръвопролитна борба за Железния трон на Вестерос, водена между съперничещите си клонове на дома Таргариен през годините от 129-та до 131-ва СЗ. Характеризирането на тъмните, необуздани, кървави деяния от този период като „танц“ ни се струва гротескно неподходящо. Несъмнено фразата е въведена първоначално от някой певец. „Смъртта на драконите“ общо взето би било по-уместно, но традицията, времето и Великият майстер Мункун са жигосали по-поетичната употреба в страниците на историята, тъй че трябва да танцуваме с останалите.

Имало двама основни претенденти за Железния трон след смъртта на крал Визерис I Таргариен: неговата дъщеря Ренира, единственото оцеляло дете от първия му брак, и Егон, най-големия син от втората му съпруга. Сред хаоса и кръвопролитието, породени от тяхното съперничество, други кандидати за крале щели също да изявяват претенции, перчейки се като мимове на сцена за две седмици или един лунен кръг, за да паднат толкова бързо, колкото са се вдигнали.

Танца разцепил Седемте кралства на две, след като лордове, рицари и простолюдие заявили подкрепата си за едната страна или за другата и вдигнали оръжие едни срещу други. Дори самият дом Таргариен бил разделен, когато родственици, близки и деца на всеки от претендентите се въвлекли в борбата. През двете години вражда великите лордове на Вестерос, наедно с техните знаменосци, рицари и простолюдие, платили ужасно висока цена. Макар династията да оцеляла, в края на борбите мощта на Таргариените спаднала драматично, а броят на последните дракони на света бил силно смален.

Танца представлявал война, несравнима с никоя друга, водена в дългата история на Седемте кралства. Макар войски да тръгвали на поход и да се сблъсквали в свирепи битки, повечето сражения били по вода — и особено във въздуха, когато дракон се биел с дракон със зъби, нокти и пламъци. Било война, белязана от коварство, убийства и измяна също тъй, война, водена в сенки и по вити стълбища на кули, в съветнически зали и в дворове на замъци, с ножове и лъжи, и отрова.

Тлеещ от дълго време, конфликтът избухнал открито на третия ден от третата луна на 129 г. СЗ, когато болният, прикован на легло крал Визерис I Таргариен притворил очи за дрямка в Червената цитадела на Кралски чертог и умрял, без да се събуди. Тялото му било открито от един слуга в часа на прилепа, когато кралят имал навика да вземе чаша хипокрас12. Слугата изтичал да уведоми кралица Алисент, чиито покои били на етажа под тези на краля.

Септон Юстас, писал за тези събития няколко години по-късно, изтъква, че слугата поднесъл ужасната вест пряко на кралицата и само на нея, без да вдига обща тревога. Юстас не вярва, че това е било напълно случайно; смъртта на краля била очаквана от известно време, твърди той, и кралица Алисент и нейната партия, тъй наречените зелени, се постарали да укажат на всички стражи и слуги на Визерис какво да правят, когато дойде денят.

(Джуджето Гъбата намеква за по-зловещ сценарий, според който кралица Алисент ускорила кончината на крал Визерис с щипка отрова в хипокраса му. Трябва да се отбележи, че Гъбата не е бил в Кралски чертог в нощта, когато кралят умрял, а по-скоро на Драконов камък, в служба на принцеса Ренира.)