Бунт [bg]

Робърт беше изненадан, защото, макар фигурата на младия исполин да подхождаше за невероятните геройства, разказвани за него, Уилям Уолъс изглеждаше на неговите години. Той свързваше подобни дръзки подвизи с много по-възрастен командир. Видя, че Уолъс носи странен гердан. Когато се вгледа по-внимателно, забеляза, че е направен от човешки зъби. Отмествайки поглед от странния трофей, срещна пронизващите сини очи на младия мъж. Когато по пътя за Ървин беше мислил какво да каже при пристигането си, предварително подготвяната реч беше най-вече за това, че не може да мрази сънародниците си и иска да се бие за кралството, в което се е родил. Застанал обаче пред суровите мъже с лица, покрити с белези от рани, тези думи му се сториха неестествени и неискрени.

— Дойдох — каза накрая той, поглеждайки към Джеймс — да предложа помощта си за въстанието срещу окупацията на крал Едуард — Погледът му отново се спря на Уолъс, който съвсем не изглеждаше убеден. — Защото съм шотландец като вас.

Плешивият сърдито изсумтя. При този звук Нес настръхна, а Ситън сложи ръка на дръжката на меча си.

Уолъс изгледа Робърт, присвивайки очи.

— Така ли? Казваш това, когато баща ти продължава да отбранява град Карлайл за крал Едуард? Когато ти отказа да вдигнеш оръжие за крал Джон и вместо това го вдигна за Англия? Нямам нужда от човек, който е шотландец само по рождение. Имам нужда от мъже, които са шотландци в сърцата си.

Робърт пристъпи напред, за да попита как един варварин, в чиито вени тече нищожно количество благородническа кръв, се осмелява да му говори по такъв начин. Обаче се въздържа, защото усети в тези думи нещо болезнено, напомнящо за презрителния тон на баща му.

— Семейството ми отказа да се бие, защото кралят, който ни заповяда да вдигнем оръжие, беше марионетка, манипулиран от враговете ни, Комъните. — Огледа се предизвикателно, когато думите му накараха някои сърдито да замърморят. Спря погледа си на лорд-стюарда и Уишарт.

— Много от вас подкрепиха претенцията на дядо ми за трона и застанаха с имената и репутацията си зад това му право. Къде бяхте, когато то беше пренебрегнато? Отдръпнахте се, страхувайки се да рискувате положението си при управлението на Балиол. Това беше разбираемо. Родът ми стори същото, когато беше принуден да направи горчивия избор дали да се закълне във вярност на един враг, или да остане верен на един крал, който ни пренебрегна, но на когото продължихме да служим. — Той отново погледна Уолъс. — Каквото и да си мислите за действията ми, през тези години аз останах верен на единствения крал, на когото кланът ми се беше врекъл да бъде верен. — Замълча за момент, но после добави: — Ала тази вярност беше подложена на безкрайни изпитания.