Бунт [bg]

Минавайки покрай шатрите, пред които имаше запалени фенери и горяха огньове, от които се виеше дим, Робърт забеляза, че хората гледат знамето му. Видели червения орнамент, много от тях не скриваха враждебността си. Знаеше, че не може да ги вини. Беше прекарал две години в двора на крал Едуард, а по време на войната родът му бе на страната на англичаните. Решен въпреки всичко да промени мнението им за себе си, той се вгледа в появилата се пред него редица шатри. Отпред, за забити в земята колове, бяха вързани бързи охранени жребци и по-обикновени, кротки коне. Миризмата на тор и храна се смесваше с аромата на изгоряло дърво от един голям огън, чиито пламъци се издигаха високо в мрака. Край него се бяха събрали много хора, някои ядяха и пиеха от големи купи, други се смееха, а трети тихо разговаряха. Няколко души просто гледаха огъня, а по загарялата им от слънцето кожа се виждаха множество белези от рани. Между огъня и шатрите Робърт забеляза Джеймс Стюарт. Разговаряше с един пълен мъж с луничаво лице и тонзура на главата, с расо, поръбено с хермелинова кожа. Беше Робърт Уишарт, епископът на Глазгоу. При приближаването му двамата се обърнаха. Робърт се усмихна, но нито лорд-стюардът, нито свирепо погледналият го епископ отвърнаха на поздрава му.

Свитата му заедно с Катрин и Джудит, която държеше на ръце неспокойната Марджори, бяха събрани в група от ескортиращите ги рицари.

— Сър Робърт — каза студено лорд-стюардът, — отдавна не сме се виждали.

— Радвам се да ви видя, сър Джеймс. Аз и хората ми идваме от Кайл Стюарт, където се надявах да получа съвет от вас.

— Чудех се дали скоро няма да се срещнем. — Лорд-стюардът огледа с критичен поглед групата на Робърт. — Научихме какво е станало край замъка на лорд Дъглас.

— Така ли? — попита изненадан Робърт. С крайчеца на окото забеляза, че плешивият отиде при огъня и започна да говори с някакъв висок мъж, който стоеше с гръб към тях.

— Преди седмица тук пристигна сестра ми, която тръгнала да търси спасение. Дължа ти благодарност, че си пуснал нея и племенника ми на свобода. Ако бяха предадени на крал Едуард, не знам дали щях да ги видя отново. — Макар и искрени, думите бяха казани с подчертано сдържан тон.

Робърт забеляза, че някои от мъжете при огъня гледат към тях. Потисна желанието да отиде по-близо до дъщеря си при толкова много недружелюбни погледи. Приближи се един набит човек, с развяваща се от вятъра черна коса, с добре направена ризница и син плащ. В лицето му имаше нещо смътно познато. Като видя трите бели звезди отпред на плаща, Робърт се досети защо му се струва познат. Подозрението му, че това сигурно е бащата на Джеймс Дъглас, се потвърди, когато мъжът заговори: