Огнен кръст

— Подхожда на това, което се задава.

— Закотвена е в края на пристанището далеч от останалите кораби. — Докато говореше, Лазал извади карта и отбеляза с кръстче едно място. — Това е щабът на моите хора, които работят в града. Далече е и от контролните пунктове на военните. Ще има достатъчно място за всички ви.

— Тогава бързо ме откарайте до брега.

Нюмън току-що се беше прибрал в апартамента на Изабел. Бе обикалял с реното из Аркашон, но реши да не рискува излишно и паркира колата в една тиха странична уличка. Прекалено дълго бяха използвали само този автомобил.

Туийд пристигна малко след него с колелото, което Лазал бе избрал измежду няколкото, скрити в храстите на острова. Французинът беше отбелязал и адреса на Изабел върху картата.

— Никой не забелязва велосипедистите — му бе казал той.

Туийд натисна звънеца на входната врата. Минута по-късно едра жена с клюнест нос и любопитни очи му отвори.

— До първия етаж съм — обясни той на френски.

— Не му стига на това момиче — измърмори злобно жената. — Вече има петима горе. Предполагам, че ще се справи и с вас.

— Бихте ли повторили?

Тя повехна под ледения му поглед. Туийд избута с презрение пищните й форми навътре и се затича по стълбите. Отвори му Нюмън. Погледна го изненадано.

— Всички трябва да изчезнете оттук — обяви Туийд, без да се церемони, веднага щом влезе в стаята. — Незабавно.

Бързо обхвана с поглед Бътлър. Нийлд, Бертие, Щал и Пола. Задържа го по-дълго върху Изабел, която Нюмън му представи като „просто приятелка“.

— И защо трябва да напуснем толкова бързо? — попита Изабел, вирна брадичка и го измери с очи.

— Защото на практика градът вече е превзет от Дьо Форж. Давам ви пет минути да разчистите и да си съберете нещата. Най-много пет…

— Досега бяхме в безопасност — настоя тя. Явно го преди предизвикваше и това му се видя любопитно.

— Професионалният убиец Калмар е в Аркашон. Удуши едно момиче в Англия. След това удуши още една жена на по-малко от пет километра оттук. Изглежда, се е специализирал в убийствата на хубави жени. Мисля, че сте в списъка му. Пола също. Съберете си багажа. Бързо…

„Ураган“ представляваше много голяма моторна яхта. Беше закотвена извън пристанището на Аркашон при устието на един поток, а откъм сушата бе скрит от борова горичка.

Туийд слезе от реното, което Нюмън паркира сред боровете, и настоя да проучи сам наглед пустия кораб. Изкачи се внимателно по трапа и стъпи на борда. Водата все още бе спокойна. Малки вълнички едва браздяха повърхността й, но от океана се задаваха на стада ниски черни облаци.

Кабината с щурвала на „Ураган“ беше наблизо до носа. Стълба водеше от палубата към салона. Първият знак, че Туийд не е сам на кораба, дойде, когато влезе в просторното помещение с дълга маса в средата. Твърд предмет притисна гърба му. Дуло на пистолет. Туийд застана съвсем неподвижен.