Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
Някъде изпод сакото си Щал извади малко тефтерче. Подаде го на Лазал.
— Предреших се като офицер от DST — каза той на английски. — Влязох в Генералния щаб, после в кабинета на Дьо Форж. Беше изхвърчал навън по време на някаква тревога, оставяйки на бюрото си плановете на операцията — на атаката срещу Париж. Подробностите са в бележника.
— Благодаря ви. Справили сте се прекрасно. За Кулман и другите ще бъде важно да прочетат това. — Лазал погледна Бертие. — Радвам се да ви видя далеч от Дьо Форж. Направихте чудеса за вашата страна. Ще поговорим спокойно, когато се върнем в Париж — довърши Лазал и попита: — Изабел тук ли е?
— В кухнята е — каза Нюмън. — Ще я извикам, ако искате.
— Да, благодаря. Забележителна жена, ако се съди по това, което ми разказахте. Просто й кажете, че сме от DST. Но побързайте.
— Преди това ето ви бележника на Анри Бейл. Вътре има списък на частите на Дьо Форж, които той е забелязал в Бордо.
След като му подаде бележника, заради който бе умрял Френсис Кари, Нюмън доведе Изабел. Тя бе свалила набързо престилката си, приготвила цяла планина от сандвичи. Пое протегнатата ръка на Лазал. Той я погледна насмешливо, което се стори странно на Нюмън. После хората от DST си тръгнаха.
Бертие започна да говори. Всички седяха около голямата маса и поглъщаха сандвичите. Изабел ставаше често и доливаше чашите от кафеварката. Пола се беше опитала да й помогне в кухнята, но тя любезно бе отказала. Нюмън увери колегите си, че могат да имат пълно доверие на Изабел. Напомни им, че тя случайно беше убила двамата мними агенти на тайните служби, а по-късно го бе придружила в рискованата му мисия да измъкне Щал.
— Работех за Лазал от много месеци — им каза Бертие, — от мига, в който разбрах, че Дьо Форж е заплаха за Франция. Като офицер от разузнаването, подчинен на майор Леми, се преструвах пред Дьо Форж, че мамя Лазал, „преструвайки се“, че работя за DST. Разбирате ли? Лазал ми даваше подвеждаща информация, която съобщавах в щаба. Даде ми също и подслушвателно устройство, което можех да монтирам на стената в кабинета си, съседен с този на Леми. Подслушвах много телефонни разговори. А когато се обаждах на Лазал, звънях от обществени автомати в съседните села.
— А как те разкриха? — попита Нюмън. — Щяха да те застрелят там на брега.
— После вече никой нямаше право да напуска територията на Генералния щаб. Допуснах грешката да използвам вътрешен телефон, за да съобщя на Лазал нещо изключително важно. Оказа се, че това копеле Дьо Форж контролира всички телефони. Бяха ме подслушали. Капитан Рей има удоволствието да ми го каже лично там на брега.
— Но какво правехте в Олдбърг — попита го Пола, — представяйки се за Джеймс Сандърс — търговец на корабно оборудване?
— Генерал Дьо Форж ме изпрати с известие за лорд Доулиш. Той е още един мръсник. — Бертие погледна Нюмън: — Единствената му цел е да установи тесни връзки с френското висше военно командване, за да може да продава оръжие на страните от Близкия изток. Особено на онези, в които този вид търговия е официално забранен. Е, свърших разказа си.
Нюмън изгледа Пола, която беше станала от мястото си, за да погледне през прозореца. Правеше го за втори път.
— Защо нервничиш, Пола?
— Малко след като пристигнахме, погледнах през този прозорец. Един мъж с мотор тъкмо преминаваше надолу по улицата. Носеше каска и беше приведен над кормилото. Сигурна съм, че го познавам. Имаше нещо в движенията му, когато завиваше зад ъгъла. Ще се сетя…
— Изяж си сандвичите. Искам после да обиколя Аркашон. Имам чувството, че нещо важно ще се случи тук.
Генерал Дьо Форж стоеше изправен в купола на танка. Пред него на огромния плац бяха строени в безкрайни редици танковете на Втора бронирана дивизия. Техните командири и екипажите им чакаха до гигантските чудовища с погледи, приковани в Дьо Форж. Генералът започна речта си. Думите му хипнотизираха войниците:
— Бойци на Франция! Часът наближава! Ваш дълг е да спасите републиката от продажните политици в Париж. Тулон, Марсилия, Тулуза, Бордо, Лион и още много други градове са във властта на безчинстващите тълпи. Колко време остава до царството на хаоса в Париж?!
— Войници! Кой стои зад тази анархия?! Във Франция има три милиона и половина араби. Араби! Те изнасилват нашите френски жени, трошат магазините, подпалват домовете ни.
— Надигат се и евреите — дебнат възможността да завземат властта. Ами алжирците! Нека си ходят там, откъдето са дошли! Да си ходят в африканските коптори, чиито зарази донесоха тук!