Звездата Аиел

— Предполагам, че да.

— Тогава има ли значение как ще ги наричаме, когато за нас те представляват точно това — добри, зли и в по-голямата си част може би просто безразлични богове?

— Добре, разкажи ни за тях — предаде се Синд.

— Не знам каква е тяхната природа, може да са няколко отделни същества с едно лице или едно с няколко лица, но така или иначе Абсолютният дух, наречен така в книгата, и неговите проявления — боговете — са избрали нас да спасим човешката цивилизация и затова притежаваме части от Звездата Аийел. Трябва да я занесем там, където ще можем да използваме пълната й сила.

— И това го пише тук? — Тарасу посочи гнусливо корицата с пръст. — Защо не ни го каза по-рано, може би щяхме да предотвратим това, което се случи на Каскот. Къде трябва да занесем Звездата?

— Не знам — тежко отрони Азман. — Текстът, където го прочетох, се появи днес, но не е пълен. Липсва името и разположението на мястото.

Той разтвори книгата и показа знаците вътре. Те изпъкваха и сякаш плуваха във въздуха над странната, неприличаща на хартия материя. Последните няколко страници, прелистени от него, бяха съвсем празни.

— Сега трябва да взема едно важно решение и съм сигурен, че след като направя това, ще научим всичко.

— Досещам се какво имаш предвид — обади се Тарасу. — Длъжен си да избереш дали да останеш тук, за да спасим планетата, или да тръгваме направо към Мястото, където и да се намира то, щом ние сме определени за спасители на човечеството.

— Досега размишлявах върху това и реших — тихо каза ведът. — Потегляме веднага, щом всички хора се качат в кораба.

— Струва ми се, че по него има още доста дребни, но необходими поправки — Синд беше огледал транспортьора и не остана възхитен от ремонта.

— Дори и в предишното му състояние бих могъл да ви отведа до Ферил с него, но ненужното използване на силите ми ги изчерпва. Сега се налага да се намеся съвсем малко — ведът се втренчи в непълната допреди малко позиция, където вече проблясваха знаци.

— Не мога да ги разчета и ме боли главата, когато се взирам в тях — Тарасу потърка челото си.

— Книгата е моя и те са предназначени за мен — Азман изглеждаше тъжен. — Решението ми е било правилно и сега знам къде трябва да отидем — на Сабха. После ще ви предам съдържанието на новопоявилия се текст, нека помогнем при товаренето на кораба и да отлитаме.

— Всички тези хора от Каскот ли ще водим с нас? — попита Ишанг

— Ще ги оставим на карантинната станция и ще продължим сами.

— Излишно е да се притесняваме за санитарния кордон и други такива подробности, нали? — въпросът на Тарасу беше изцяло реторичен.