Лунният камък
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунният камък». Краткое содержание книги:
Заплетеният и динамичен сюжет на книгата грабва още от първите страници.
Лунният камък е магнетичен жълт диамант, украсявал някога челото на индуския бог на Луната. Но попаднал веднъж в ръцете на простосмъртни, диамантът, както се твърди, носи проклятие.
Полковник Хърнкасл решава да подари диаманта на своята племенница Рейчъл за осемнайсетия й рожден ден. През нощта след празненството ценният подарък изчезва от индийското шкафче на мис Рейчъл. За всичко, свързано с историята на Лунния камък, разказват един след друг героите в романа.
Уилки Колинс въвежда читателя в света на изисканите обноски, където се оказва, че никой не е толкова благопристоен…
— Вие, изглежда, забравяте — казах аз, — че цялата тази работа, поне що се отнася до мен, е свързана с миналото.
— Отговорете ми — възрази мистър Бреф, — смятате ли вие, че Лунният камък е причината за всичките неприятности, или не?
— Разбира се, че Лунният камък е причината.
— Много добре. А какво според вас е направено с Лунния камък след като е бил донесен в Лондон?
— Бил е заложен у мистър Люкър.
— Ние знаем, че не вие сте го заложили. А знаем ли кой е направил това?
— Не знаем.
— Къде според вас се намира Лунният камък сега?
— Предаден е на съхранение в банката на мистър Люкър.
— Точно така. Сега забележете. Вече е юни. Към края на този месец (не мога да кажа точно кой ден) ще стане една година от деня, когато, както ние предполагаме, диамантът е бил заложен. Има една възможност — да не кажем нещо повече, — че този, който го е заложил, ще може да си го откупи след изтичането на срока. Ако е готов да стори това, мистър Люкър ще трябва според неговите собствени разпореждания лично да вземе диаманта от банката. При тези обстоятелства аз възнамерявам да поставя детективи в банката към края на месеца, за да проследят на кого мистър Люкър ще предаде Лунния камък. Разбирате ли?
Аз се съгласих (макар и малко неохотно), че тази идея в края на краищата поне беше нещо ново за мен.
— Това е повече идея на мистър Мъртуейт, отколкото моя — каза мистър Бреф. — Може би тя никога нямаше, да ми дойде в главата, ако не бях разговарял с него. Ако мистър Мъртуейт не греши, индусите също ще се навъртат около банката към края на този месец и тогава може би ще се случи нещо сериозно. Какво ще излезе от всичко това, на нас. двамата ни е съвсем безразлично; но то може да ни помогне да хванем мистериозния Неизвестен, който е заложил диаманта. Този човек е станал причина (не твърдя, че зная по какъв начин) да се намерите в положението, в което се намирате Сега; и само този човек може да ви възвърне уважението на Рейчъл.
— Не мога да отрека — казах аз, — че предлаганият от вас план се справя със затруднението по много смел, много разумен и много нов начин, но…
— Но вие имате някакви възражения?
— Да. Моето възражение се състои в това, че вашето предложение ни принуждава да чакаме…
— Съгласен съм. По моя сметка ние ще трябва да чакаме около две седмици. Нима това е толкова дълго?
— Това е цяла вечност, мистър Бреф, за човек в моето положение. Животът ми ще бъде просто непоносим, ако не предприема нещо, което незабавно да възстанови моята репутация.
— Да-да, разбирам ви! И вече сте намислили какво бихте могли да предприемете?
— Намислил съм да се посъветвам с детектива Къф.
— Той се е пенсионирал. Безполезно е да очаквате, че мистър Къф може да ви помогне.
— Зная къде да го намеря и мога да опитам.
— Опитайте — каза мистър Бреф, след като по-размисли. — Тази работа прие такъв необикновен обрат, след като мистър Къф престана да се занимава с нея, че може би вие ще го заинтересувате отново. Опитайте и ме уведомете за резултата. А сега — продължи той, като стана, — ако вие не направите никакви открития до края на месеца, аз, от своя страна, мога да наредя да следят банката, нали?
— Разбира се! Освен ако аз дотогава ви избавя от необходимостта да приложите този си план.
Мистър Бреф се усмихна и си взе шапката.
— Предайте на мистър Къф — каза той — моите думи: откриването на истината за диаманта се крие в откриването на човека, който го е заложил. И ми съобщете какво е неговото мнение по този въпрос.
И така ние се разделихме.
Рано на другата сутрин аз се отправих към малкото градче Доркинг, където, както ме бе осведомил Бетъридж, се намираше мистър Къф.
Разпитах в хотела и получих необходимите указания как да намеря детектива. Къщичката му се намираше недалеч от града; тя уютно се спотайваше сред градина, заградена отзад и отстрани с тухлена стена, а отпред — с висок жив плет. Портичката с красиво боядисана решетка беше затворена. След като натиснах звънеца, надникнах през решетката и навсякъде видях любимите цветя на знаменития Къф; те цъфтяха в градината му на туфи, заслоняваха портата му. надзъртаха в прозорците му. Далеч от престъпленията и тайните на големия град, знаменитият детектив, който бе всявал страх сред крадците, спокойно и охолно прекарваше последните години на живота си сред гора от рози. Една почтена възрастна женица ми отвори вратата и тутакси прогони моите надежди да получа помощ от детектива Къф. Само предишния ден той заминал за Ирландия. — Отишъл е там по работа? — попитах аз.