Последната империя

— Значи е по-силна от аломантията?

Келсайър сви рамене.

— Ферохимията няма външни сили — тя не може да Тласка или да Тегли чувства, нито да извършва Стоманено тласкане и Желязно дърпане. А най-голямото й ограничение е, че трябва да натрупваш тези умения, като ги извличаш от тялото си. Искаш да си дваж по-силен? Ще трябва да прекараш няколко часа в принудителна отмала, за да събереш сила. Искаш да оздравяваш бързо — доста време ще се наложи да се чувстваш болен. В аломантията самите метали са гориво — по принцип можем да използваме свойствата им, докато разполагаме с материал за горене. Във ферохимията металите са само средство за складиране — горивото е собственото ти тяло.

— Тоест не можеш просто да крадеш металните запаси на някой друг, така ли?

— Не става. Ферохимиците могат да използват само собствените си запаси. Та на въпроса ти — не. Не бих казал, че ферохимията е по-силна от аломантията. И двете имат своите предимства и ограничения. Например аломантът може да разпалва метала до определени граници, които поставят ограничения на способностите му. Ферохимиците нямат подобни ограничения, а когато натрупат два пъти повече сила за час, могат да са три пъти по-силни за по-кратък период — или дори четири, пет, шест пъти за още по-къси периоди.

Вин присви очи.

— Изглежда ми доста голямо предимство.

— Така е — потвърди Келсайър, бръкна под наметалото си и извади стъкленица с няколко топчета атиум. — Но пък ние имаме това. Няма значение, ако ферохимикът е силен за петима — щом знаем какво ще направи след миг, пак ще го победим.

Вин кимна.

— Ето — рече Келсайър, взе едно от топчетата, извади друга стъкленица, пълна с обикновен алкохолен разтвор, и го пусна вътре. — Вземи едно от тези. Ще ти потрябва.

— Тази вечер? — учуди се Вин.

Келсайър кимна.

— Но нали очакваме само Марш?

— Възможно е — рече той. — Но представи си, че принудителите са го заловили и са го накарали да напише писмото. А може би го преследват, или са го измъчвали и той е издал за срещата. Марш е на много опасно място — мисли за това като за твоите балове, само дето вместо благородници си заобиколена от принудители и инквизитори.

Вин потрепери.

— Май имаш право. — Мушна стъкленицата с атиума в пояса си. — Знаеш ли, нещо не е наред с мен. Дори престанах да мисля колко скъпо е това нещо.

— Аз пък никога не съм мислил за това.

— Това е, защото… — Вин млъкна и неволно погледна ръцете му. Обикновено той носеше ризи с дълги ръкави и ръкавици, за да прикрива белезите си. Но Вин знаеше, че са там. Хиляди дребни драскотини, насложени една върху друга.

— Както и да е — рече Келсайър, — права си за дневника — надявах се да спомене там Единайсетия метал. Но никъде не се говори за аломантия. Само за ферохимия. Двете сили са сходни в много отношения, сякаш се опитва да ги сравнява.

— Може би се е опасявал, че някой ще го прочете, а не е искал да се издава като аломант.