Хотели - Първа стая

- Инвестициите, за които говориш, са били правени без мое знание.

- Наистина ли? - възкликнах саркастично аз.

- Наистина. Човекът, който ги бе осъществил под прикритието на фирмата, бе уволнен още преди няколко години. Само че в суровия свят на финансите подобно петно не се изчиства лесно... Дори когато си напълно невинен в личен план.

Бях слисана. Пред очите ми отново се появяваше звярът на медиите, привикнал на всякакви въпроси и всякакви интервюта. Решен бе да не се остави да го натикат в ъгъла без бой.

- Можеш да провериш. Стефен Дьолакроа - това е името на експерта, когото назначих и който ме предаде.

- И защо е направил това?

- А ти как мислиш? В полза на конкуренцията. За да ме накисне в тази мръсна афера. За да ме съсипе, а след това да изкупи на безценица групата „Барле“. Тези неща се случват всеки ден, но в медиите за това не се споменава нищо.

Подобен метод силно напомняше чутото от Маршадо по телефона, а след това на терасата в „Марли“. В икономическата война няма забранени удари.

Тъй като продължавах упорито да мълча, той реши да ме провокира по свой начин, за да ме накара да реагирам:

- Ако не ми вярваш, питай Маршадо! Очевидно двамата сте по-близки, отколкото съм

очаквал...

Дали този финал влизаше в споразумението, сключено между двамата? Отново си припомних различните етапи на играта, в която бях включена: Франсоа ме поръчва при Ребека по нареждане на Давид; той пък се преструва, че случайно ме е открил вечерта, прикривайки по този начин средството, до което е прибягнал, за да стигне до мен: щях ли самата аз да се съглася да се видя отново с него, щях ли да го намеря толкова очарователен, ако знаех на какво и преди всичко на кого дължим тази вълшебна среща? Тогава се е предвиждало Маршадо да изпълни задачата, а след това да му отстъпи мястото си. В последния момент обаче той се увлича и ме отвежда в „Шарм“, убеден, че никога няма да посмея да призная тази забежка пред бъдещия си съпруг.

Трябваше да призная, че в това имаше логика. В крайна сметка Давид си е търсел жена, а не някоя курва...

Сега бе мой ред да го хвана за ръката. После в неудържим порив да се притисна до него. Той бе все така корав и топъл, какъвто го помнех. Ухаеше на тоалетна вода, която не познавах, цитрус с добре дозиран възкисел оттенък, който окончателно ме накара да се размекна.

Какво ме караше да се връщам при него, след като мечтаех за прегръдките на друг? Чувството за вина? Угризенията, че за момент съм видяла в негово лице чудовище, каквото той изобщо не беше?

Можех спокойно да му простя, защото според думите му той действително нямаше никаква вина. Все пак в какво бих могла да го упрекна? Че е използвал богатството си, за да си изгради красив и хармоничен живот, без сърцераздирателни драми и лудост?

С непрестанните си въпроси, с манията да разкрия истината, с любопитството на репортер, непрекъснато насърчавано от разкритията на Ребека и на Луи, самата аз не се бях държала по-добре.