Прелестни създания

Не можех да разсъждавам ясно. Времето ме притискаше, но нямаше да допусна да загубя още един човек, когото обичам. Впуснах се към баща ми и въпреки че беше само на няколко стъпки от мен, имах чувството, че се движа сред подвижни пясъци. Видях как Ридли пристъпва напред, косата й се виеше около лицето и като змиите около главата на горгоната Медуза.

Линк я сграбчи за рамото.

— Рид, не го прави.

За частица от секундата нямах представа какво ще се случи. Виждах всичко като на забавен кадър.

Баща ми се обърна към мен. Видях го как слиза от парапета. Видях как шарените кичури на Ридли започват бясно да се усукват.

И Линк, който стоеше пред нея, вперил поглед в тези златисти очи, шепнейки нещо, което не можех да чуя. Ридли го погледна и без да каже и дума, запрати близалката си през балкона. Видях я как падна долу на земята и експлодира като шрапнел.

Щом баща ми слезе от парапета, той се обърна към нас, към мен. Сграбчих го за раменете бързо и го дръпнах по-навътре. Той се строполи на пода като безформена маса и ме погледна като уплашено дете.

— Благодаря ти, Ридли. Каквото и да стана току-що. Благодаря.

— Нямам нужда от твоите благодарности — отвърна с презрение тя, като се отдръпна от Линк и оправи връзките на блузката си. — Не исках да ти направя услуга. Просто не изпитах желание да го убия. Засега.

Опитваше се да звучи заплашително, но в крайна сметка излезе някак детинско. Разсеяно започна да си играе с кичур от косата си.

— Макар че някои хора няма да са особено щастливи от това. — Не каза кого има предвид, но видях страха в очите й. За миг пролича каква част от някогашното момиче беше останала в нея. Дим и огледала.

Въпреки всичко, дори и сега, когато се опитвах да издърпам баща си по-далеч от нея, изпитах нещо като съжаление. Ридли можеше да има всяко момче, всеки мъж на земята, а в момента виждах само колко е самотна. Не беше дори наполовина силна колкото Лена, не и отвътре.

Лена.

Лена, добре ли си?

Добре съм. Какво става?

Погледнах към баща си. Не можеше да задържи очите си отворени и с мъка се опитваше да стои прав.

Нищо. С Ларкин ли си?

Да, връщаме се към „Рейвънуд“. Баща ти добре ли е?

Добре е. Ще ти обясня, като се видим.

Хванах татко под рамо, а Линк го подкрепи от другата страна.

Остани с Ларкин и се прибери при семейството си. Сама не си в безопасност.

Преди да направим и стъпка, Ридли мина бавно покрай нас през отворените врати на балкона, сякаш просто разхождаше грациозните си дълги крака.

— Съжалявам, момчета, трябва да се махна оттук. Може би ще отскоча за малко до Ню Йорк, докато се успокоят нещата.