Пътешественикът във времето и неговата жена

— Искаш ли кифла?

Искал. Чупя я на три парчета и му я подавам през мрежата. Имам чувството, че съм в зоологическа градина.

— Ранен си — отбелязвам.

— Ударих си главата — обяснява той.

— Колко още ще останеш?

— Около половин час. — Той показва с ръка Роберто. — Видя ли?

— Какво става тук? — пита Катрин.

Съветвам се със своето Аз.

— Искаш ли да обясниш?

— Уморен съм. Хайде ти.

И така, обяснявам. Обяснявам, че пътешествам във времето, и житейските и генетичните проявления на това. Изтъквам, че всъщност си е болест и нямам власт над нея. Разказвам за Кендрик и как сме се срещнали с Клер и после пак сме се срещнали. Обяснявам за капаните на причинно-следствените връзки, за квантовата механика, фотоните и скоростта на светлината. Обяснявам какво е да живееш извън ограниченията на времето, на които повечето хора са подвластни. Споделям за лъжите, за кражбите и страха. Обяснявам как се опитвам да живея нормално.

— А нормалната работа е част от нормалния живот — напомням аз в заключение.

— Лично аз не бих го нарекла нормална работа — отбелязва Катрин.

— И аз не бих го нарекъл нормален живот — включва се и моето Аз, което седи в Клетката.

Поглеждам Роберто, който се е отпуснал на стъпалата и е подпрял глава върху стената. Изглежда изтощен и тъжен.

— Е — питам го аз. — Ще ме уволниш ли?

Роберто въздиша.

— Не. Няма да те уволня, Хенри. — Той се изправя внимателно и изтръсква с ръка гърба на сакото си. — Но не проумявам защо досега не си ми казал всичко това.

— Нямаше да ми повярваш — заявява моето Аз. — И сега не ми повярва, докато не видя.

— Ами да… — подхваща Роберто, ала следващите му думи са заглушени от странния звуков вакуум, който понякога съпътства появите и изчезванията ми.

Обръщам се и виждам върху пода на Клетката купчина дрехи. По-късно следобед ще дойда и ще ги извадя със закачалка за дрехи. Обръщам се отново към Мат, Роберто и Катрин. Те са вцепенени.

— Господи — възкликва Катрин. — Все едно работя с Кларк Кент132.

— А аз се чувствам като Джими Олсън133 — заявява Мат. — Ахам.

— Значи ти си Лоис Лейн134 — заяжда се Роберто с Катрин.

— Не, Клер е Лоис Лейн — поправя го тя.

Мат уточнява:

— Но Лоис Лейн не знае за връзката между Кларк Кент и Супермен, докато Клер…

— Без Клер щях да се предам преди доста време — казвам аз. — И досега не проумявам защо Кларк Кент е толкова непреклонен в решението си да държи Лоис Лейн на тъмно.

— Така е по-увлекателно — заявява Мат.

— Нима? Не съм сигурен — отвръщам аз.