Червения рицар

Гората беше толкова голяма, че той губеше представа за времето и не подозираше колко път са изминали, докато Стария Боб не дойде да му каже, че чува реката. При тези думи сърцето на Рандъм се разтуптя, въпреки че беше самоубийствено глупаво да помага на един стар маг и жена му никога нямаше да одобри, ако научеше. Седеше в първия фургон и стана, за да се огледа — това беше съвсем естествено. Още по-естествено би било да се ослуша, но чуваше единствено шумоленето на вятъра в дърветата над тях.

— Засада! — изкрещя един от наемниците отпред и посочи дузина блатници, наобиколили млад трол — чудовище с размерите на кон за оран, с рога като на огромен елен и каменно лице, гладко като наличник на черен шлем. Тялото му беше покрито с броня от плътни обсидианови плочки.

Тролът се хвърли към фургоните като бясно куче. Конете се паникьосаха, но хората останаха спокойни и стрелите полетяха нагъсто като сняг. Страшилището изкрещя и забави ход, сякаш плуваше през стомана, след което се стовари на земята с трясък. Блатниците изчезнаха.

Стъпилият върху седалката на каруцата си Рандъм беше улучен от стрела в нагръдника. Тя не го проби, но свали търговеца на пода и той с мъка се изправи — рамото го болеше, а вратът му направо гореше.

Право пред него авангардът изведнъж попадна в схватка с още блатници, а Стария Боб препусна към мелето. Рандъм гледаше как войниците му помитат дребните изчадия с едрите си коне, оръжията и по-големите си умения. Победата им беше неизбежна. Блатниците се обърнаха и побягнаха, Стария Боб извика нещо, но ликуването заглуши думите му, войниците се хвърлиха напред като един, за да довършат бягащите блатници… и в този момент двойка тролове ги нападна от двете страни. При сблъсъка се вдигна облак от кръв, конете умираха още преди да са паднали на земята.

Рандъм никога преди не беше виждал трол, но се сети за името, което тези същества носеха в Дивото — даги. Спомни си и една картинка в Книгата на часовете, която си беше купил в Харндън. На нея бе изобразен даг, по-едър от селска къща, черен като нощта или като скъпо кадифе, с броня от каменни плочи и без лице, с рога като бухалки. Тролът можеше да смаже нагръдника на човек в доспехи с първия си удар, да го обезглави с втория и да се движи бързо като кон и тихо като мечка.

Хората отпред загинаха преди Рандъм да успее да си затвори устата — шест души за един миг. Стария Боб наведе върха на лекото си копие, а едно от чудовищата се обърна, усетило вибрациите от галопирането на коня му и спря толкова рязко, че се вдигна прах. Готово за удара, то сведе глава, риейки земята с покритите си с рог крака и Рандъм забеляза, че черепът му е защитен от дебела каменна плоча.

Стария Боб го достигна и хвърли копието, вместо да го забие, а то потъна дълбоко в ребрата на дага, между две каменни плочки. Влажният звук от проникването му отекна надалеч, а в изчадието се забиха дузина стрели.