Чистота
- Автор: Франзен Джонатан
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Чистота». Краткое содержание книги:
Видяхме се още три пъти, преди Анабел да ме пусне в спалнята си. Тя определено придаваше особено значение на числото четири, но имаше и едно странно обстоятелство, за което научих няколко часа след началото на третата ни среща като гаджета, когато, след дълги феминистки терзания и борба със страха, се осмелих да плъзна ръка под червеникавокафявата рокля от памучно кадифе. Ала щом пръстите ми стигнаха до гащите и докоснаха източника на топлина между краката ѝ, Анабел рязко си пое дъх и ме спря:
– Недей.
Ръката ми веднага се дръпна. Не исках да я нараня.
– Не, няма нищо – добави тя и ме целуна. – Искам да ме докоснеш. Но само заради теб, не заради мен. Няма смисъл да се опитваш да ми доставиш удоволствие.
Аз напълно измъкнах ръката си изпод роклята и погалих Анабел по косата, за да ѝ покажа, че не бързам, че не съм егоист.
– Защо? – попитах.
– Защото няма да стане. Поне тази вечер.
Тя се надигна и седна на дивана, като пъхна длани между притиснатите си бедра. Накара ме да обещая, че каквото и да стане, на никого няма да кажа това, което сега щяла да сподели. Откакто била на тринайсет, месечното ѝ неразположение било в пълен синхрон с фазите на луната. Много странно било, идвало ѝ винаги на деветия ден след пълнолуние. Дори и да я държали затворена в пещера години наред, пак щяла да знае кой ден от лунния календар е. Но имало нещо още по-смахнато: след злощастното заболяване в гимназията (точно така се изрази: „злощастното заболяване“) можела да изпита оргазъм единствено в трите дни по пълнолуние, колкото и да се мъчела в другите дни от месеца, било напразно.
– Повярвай ми, опитвала съм се – рече Анабел. – Ако го направим сега, накрая ще изпитаме единствено разочарование.
– Тази вечер луната е в първа четвърт.
Тя кимна и се обърна към мен с тревога в очите, която аз възприех като трогателно притеснение от това, че е странна и даже леко чалната, или дори за още по-трогателното безпокойство, че може да се почувствам отвратен от нея. Но аз не бях отвратен. Напротив, не бях на себе си, че ми беше доверила тази своя тайна и че явно ме желаеше, след като се притесняваше да не ме е отблъснала. Помислих си, че това е най-невероятното и изключително нещо, което съм чувал: съвършен синхрон с Луната!
Анабел сигурно се е почувствала облекчена от пламенните ми целувки и успокоенията, тъй като притеснението ѝ всъщност се дължеше на очеизвадното следствие от признанието ѝ, че ако наистина държа на пълната взаимност и не я закачам, когато тя не може да участва пълноценно, в най-добрия случай ще виждам секс три дни в месеца. Анабел предполагаше, че този извод ми е ясен. Само че той не беше. А дори и да го бях осъзнал, в онзи момент три дни в месеца щяха да ми се струват нещо прекрасно. (Впоследствие, след като се оженихме, наистина ми се струваше прекрасно.)
Седмица по-късно, докато чаках влака на Тринайсета улица, изневиделица ми хрумна да взема нещо за Анабел в чест на четвъртата ни среща. Влязох в малката книжарничка на спирката с надеждата да намеря „Оги Марч“, под влиянието на Осуалд го ценях като най-хубавия американски роман от жив писател, само че там го нямаха. Вместо това погледът ми се спря на една плюшена играчка, малък черен бик с твърди рогца и притворени очи. Купих го и го пъхнах в раницата. Във влака, докато пресичахме Шуйкил, видях пълната луна да позлатява кълбовидните облаци над Джърмантаун. Вече напълно бях отнесъл плувката, струваше ми се, че луната е част от Анабел. И че мога да я стигна, даже точно натам съм се запътил.