По пътя на отмъщението. Два гроба

— Какъв научен проект? — попита Фелдър.

— Подробностите не са важни за разказа ми. — Констанс замълча за момент. — И тъй, стигаме до първата от няколко фантастични истории. Теориите на доктор Ленг бяха неортодоксални, както и схващанията му за медицинската етика. Проучванията му го навели на заключението, че е възможно да се създаде метод, рецепта или еликсир за значително удължаване на живота.

Съставките му можели да се получат единствено от жива човешка тъкан, взета от здрав млад индивид.

— Мили Боже! — промълви Фелдър.

— Като специалист в детския изправителен дом във Файв Пойнтс в Манхатън, по онова време най-прочутия бедняшки квартал на Ню Йорк, доктор Ленг не страдал от липса на суров материал. Собствената ми сестра станала жертва на експериментите му. Обезобразеното й тяло, наред с още десетки други, беше открито в масов гроб три години по-късно в Долен Манхатън.

Фелдър си спомни, че е попадал на статия за находката при едно от посещенията си в обществената библиотека. Материалът беше публикуван в „Ню Йорк Таймс“ и бе написан от онзи репортер Смитбак, който по-късно бил убит. „Значи Мери Грийн е била сестра на Констанс“ — помисли си той.

— Боя се, че много хора са станали жертва на доктор Ленг, докато усъвършенствал техниката си. Достатъчно е да се каже, че през хиляда осемстотин осемдесет и пета той постигнал успех в създаването на еликсира.

— Значи е намерил начин да удължи живота си?

— Техниката му е съсредоточена върху група нерви, известна като cauda equina[45] — тъй като сте лекар, едва ли имате нужда от допълнително анатомично обяснение. В отговор на въпроса ви — да, чрез серия последователни усъвършенствания той наистина успял да създаде еликсир, който драматично забавя процесите на стареене на човешкото тяло. По онова време аз бях негова повереница и живеех в къщата му.

— В къщата му? — възкликна Фелдър.

— След като сестра ми изчезна, аз станах „дете от канавките", както се казваше по онова време. Нямах семейство и живеех на улицата, правех всичко, за да остана жива. Просех, правех циганско колело или чистех тротоарите с надеждата да изкарам някой цент. Неведнъж бях на крачка да замръзна или да умра от глад. Много нощи преспивах в сянката на мисията, където доктор Ленг работеше като доброволец. Един ден той спря и ме попита как се казвам. Когато му казах, той като че ли осъзна, че е виновен за положението ми, и поради някаква неизвестна причина се съжали над мен. Или може би не. Както и да е, прибра ме в къщата си на Ривърсайд Драйв и ме използваше като опитно зайче, като ми даваше от усъвършенствания си еликсир, може би за да провери за странични ефекти. И колкото и да е странно, с времето се привърза към мен. Така и няма да разбера защо. Хранеше ме, обличаше ме, образова ме и… продължи да ми дава същия еликсир, който пиеше и той самият.