Няма връщане назад

Нестерова се посмути. Явно разбра, че е прекалила с претенциите си.

— Е… не исках да кажа, че той беше нетактичен. Просто…

Така, ясно. Николай, или както му е истинското име, е идвал при Светлана, представил се е за оперативен работник и е казал, че продължава да разкрива тайната за смъртта на журналиста. Интересно, какви ли документи е показал на Нестерова и дали изобщо й е показал някакви? Значи е избрал милиционерска, а не романтична легенда.

— За Николай ли говорите? — колкото можа по-уверено попита Настя. — Или при вас е идвал друг служител?

— За Николай, за кого другиго.

И отново на Настя й се стори, че Нестерова е някак напрегната. Ама какво значи това? С какво я е ядосал този Николай? Или той все пак е решил да съчетае двете легенди: започнал е с ролята на детектив, а е завършил с ролята на любовник? И Светлана се страхува, че той е разказал за това на колегите си. Но от друга страна, какво страшно има в това? Светлана е вдовица вече повече от година. Всичко е естествено.

— На вас не ви е харесал, така ли? — невинно попита Настя. — Обиди ли ви с нещо? Кажете ми, не се притеснявайте. Ако е допуснал някаква грешка и ви е причинил болка, аз трябва да знам, за да не я повторя.

— Той… той се възползва от моето объркване, от слабостта ми и ме накара да разкажа за Игор… — с усилие изрече Светлана. — На никого не бях разказвала това, срамувах се… Всяка жена се срамува да признава това, което върши, за да задържи мъжа си. А той някак ме предразположи и аз си помислих, че мога да му се доверя…

Ами да, разбира се, тя е помислила, че това е любов и че Николай никога няма да я предаде, че може да сподели с него. А той е научил всичко, което го е интересувало, и е изчезнал. Яко дим.

— Светлана, това, което казвате, е много важно за следствието. Николай е оценил вашето доверие и не е разказвал нищо на никого, затова ние така и не знаем защо съпругът ви се е самоубил. Може би ще разкажете на мен? Разбира се, аз мога да накарам Николай да ми предаде вашия разказ, но винаги е по-добре да се чуе от първа ръка. И после, на него ще му бъде неприятно да преразказва това, ще излезе, че ви предава, нали сте му се доверили.

— Добре де, какво толкова — горчиво въздъхна Нестерова. — Само първия път е трудно да се решиш. После вече е по-лесно.

Нестеров изневерявал на жена си, но неособено често и не със сериозни връзки. Тя, естествено, се досещала за някои неща, но Игор умеел да се държи прилично — всички негови отсъствия, късни прибирания и нощувания вън от къщи имали напълно солидни оправдания, така че Светлана разбирала, че дори ако мъжът й наистина прекарва това време с жена, той при всяко положение иска да запази брака им и не желае да наскърбява жена си. Игор винаги, независимо от похожденията си, бил внимателен, грижовен и весел, проявявал към Светлана мъжки интерес и периодично й правел внезапни мили подаръци, които разкрасявали съпружеския живот с моменти на неочаквана радост.