Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
Но какво да прави с Петка? Трябва спешно да измисли нещо, някак да проследява разговорите му, срещите, контактите, трябва да изясни кой му е възложил това и е обещал да му плати, пред кого се отчита. Но тя е толкова уморена, че вече не е в състояние да измисли нещо свястно. Нека мислят хора, чиито глави работят по-добре.
Настя вдигна слушалката и набра мобилния на Коротков.
— Къде си, Юра? Къде те сварвам?
— Пътувам, вече съм близо до къщи.
— Спешно ми трябваш.
— Ася…
— Наистина е много спешно. И много важно. Няма шега. Ако си уморен и не искаш да дойдеш, ще дойда аз.
— Е, стига де, цяла нощ не си спала, къде ще ходиш — отчаяно въздъхна Коротков. — Излез след половин час, ще дойда там, ще те закарам и по пътя ще поговорим.
Още половин час в службата. И после дълъг и труден разговор с Коротков. Да, не можа да се прибере и от третия опит. Но четвъртият вече определено ще бъде успешен.
— Слушай, дядка, ние с теб сме голяма работа, а? Ако се бяхме скапали преждевременно, ако си бяхме тръгнали, преди да се обади Богданов, така и нищо нямаше да научим — каза тя на дядката и се улови, че разговорите на глас с фигурката постепенно й стават навик. Може би това са признаци на начално старческо слабоумие? — Все още ни бива с теб, стари пушки сме…
ГЛАВА 12.
Юра Коротков се нае да разговаря с полковник Афанасиев. Ако се съгласеше с доводите на Каменская, той щеше да се свърже с управлението по собствена сигурност и да им предаде Петя Илин — да правят каквото искат с него. Нека те наблюдават чевръстия любител на литературата.
— Само че, Аска, те трябва да знаят кого да търсят. Какво имаме за този Николай?
— Почти нищо — призна тя. — Николай се е срещал със съпрузите Боровенко само три пъти. За пръв път са разговаряли късно вечерта в колата, срещата е продължила само няколко минути. Втория път той им е предал апаратурата за подслушване, третия път е взел ключа, купен от Шарило. Втората и третата среща са се провели също по тъмно, на слабо осветени места, и са били много кратки, не повече от минута. Предпазлив е тоя гадняр! Останалите контакти са по телефона. Те не са го видели добре. Възрастта му е между четирийсет и четирийсет и пет, както им се е сторило. Права коса, късо подстригана, доста оплешивяла над челото. Всъщност това е всичко. Колко може да се види в тъмното и в кола?
— Да, характерни белези — кисело се позасмя Юра. — А идеи?
— Още по-бедни от белезите — унило каза Настя. — Но знаеш ли какво си помислих аз? Всичко, което е измислил Погодин, разбира се, е оригинално, нестандартно, но е прекалено сложно. Защо е тръгнал веднага по толкова сложен път?
— Откъде знаеш, че го е направил веднага? Може първо да е опитал прости начини, а вече после…
— Именно! Юрка, ти го проумя. Той вероятно е опитал да намери материалите по начин, който хрумва на човек най-напред. А за какво се сещаш най-напред в такива случаи? За местоработата и местоживеенето, тоест, за колегите и вдовицата. Кое е по-лесното, как мислиш?
— Според мен — вдовицата, естествено — отговори Коротков, без да се замисля. — Аз съм мъж, тя е жена, запознавам се, спечелвам доверието й, това-онова… А ако не се получи с нея, търся пътища към местоработата, но това е по-трудно.
— Значи утре, още сутринта, аз ще отида при вдовицата на Нестеров — реши Настя. — Човекът, който търси материалите, не може да не е ходил при нея.
Вдовицата на журналиста Игор Нестеров — Светлана, се оказа симпатична жена малко над трийсет години. Живееше сама в малък двустаен апартамент, обзаведен красиво, но без разкош.
— Искате да говорим за смъртта на Игор? — попита тя намръщено. — Имайте предвид, че нямам какво ново да ви разкажа след казаното досега. Знам със сигурност, че Игор сам е взел решението да си отиде от този свят, и всички ваши опити да докажете, че е бил убит, са ми неприятни.
Настя прехвърли в ума си всичко, което бе успяла да запомни от материалите по делото. Да, на разпитите Светлана нито веднъж не е изразила съмнение в самоубийството на мъжа си, но не е казала и дума за причините той да вземе това страшно решение. Вдовицата е твърдяла, че през последните седмици Игор е бил потиснат, нервен и изобщо не е приличал на себе си, но не е споделял нищо за причините.
Всъщност Настя не беше дошла да си изяснява подробностите около смъртта на Нестеров — делото отдавна беше прекратено и следствието не беше вземало никакви нови решения по него.