Урокът от нейната смърт [bg]

— Това са най-новите й касети. Секретарката ми ги напечата. Ще забележите колко добре говори Сара. Съвсем нарядко думите й са неясни. Има невероятно малко места, където тя се връща, за да се поправи или където произнася погрешно.

Корд прелисти купчината.

— Тук трябва да има сто страници.

— Почти толкова.

През цялото време той смяташе, че тази идея е глупава. Ако Сара е трябвало да свърши всичката тази работа, защо да не я накара да препише учебник по история или някаква друга наука? Нещо практично. Нещо, което тя би могла да използва в училище. Каква полза изобщо имаше от тия съчинения? Но той замълча. Знаеше, че ще приеме всички предписания на докторката. Тя бе специалист; освен това Бил беше преди всичко арабия човек.

— Наистина ли е книга?

— По-скоро сборник от разкази с повтарящи се герои. Нещо като „Мечо Пух“.

— Бива ли ги изобщо?

— Господин Корд, за деветгодишно дете с нейната история и проблеми те са направо забележителни.

— Какво трябва да правя с тях?

— Вие ли? Нищо. Доктор Брек използва тези разкази в упражненията на Сара. Усвояването при нея ще нараства експоненциално, ако работи с думи, които самата тя е създала.

Експоненциално.

— Сигурно. Навярно е и доста забавно.

Май направи някакъв гаф. Доктор Паркър се намръщи.

— Това е преди всичко много труд.

— Сигурно. Бас държа, че е така. — Корд отново поразлисти страниците и усети миризмата на пишеща машина и на скъпа хартия.

Той стана и се запъти към чакалнята, където бе Сара.

— Значи тя съвсем сама е направила всичко това? Боже мой, на мен ръцете ми всеки път се изпотяват, когато трябва да напиша официално пояснение за дадено произшествие.

— Вероятно дъщеря ви ще може да ви научи на някои неща, господин Корд — каза доктор Паркър и си позволи да се усмихне снизходително.