Пенрик [bg]

Ако погледът ѝ можеше да го възпламени, досега да беше станал на пепел, помисли си Найкис. Тя се обърна и хукна към стълбището.

Стигна до масата под перголата миг преди новите натрапници. Пригос и неговият странен писар водеха четирима стражи — двамата, които стояха на пост около вилата от самото начало, и двама други. Онзи, когото бяха оставили да варди в двора, застана мирно и погледна не към старшия секретар, а към Тепелен. Или Велка. Или който беше в действителност този ужасен човек.

Тепелен посочи Аделис и нареди:

— Вържете го.

Аделис скочи и столът се катурна с трясък зад него. Този път явно не смяташе да се предаде кротко. Найкис със закъснение осъзна, че е трябвало да мине през кухнята за някой и друг нож. Грабна своя стол и нападна с него един от стражите. Той политна назад, сепнат от неочакваното нападение, и падна, но успя да улови краката на стола. Найкис едва не падна отгоре му. Задържа се права, но когато понечи да го настъпи, онзи я хвана за глезена и я събори. Тя падна, причерня ѝ, а онзи я сграбчи за косата.

Аделис, като всеки опитен войник, беше по-умел от нея в ръкопашния бой и по-свиреп, ала другите четирима стражи и Тепелен се съюзиха срещу него. И макар да беше ясно, че брат ѝ вижда нещо, също толкова ясно бе, че зрението му е замъглено, и когато един от мъжете успя да го удари по лицето, Аделис изстена и залитна, а противниците му само това чакаха.

Найкис и Аделис се бореха като за последно, но последното дойде много бързо, щом се изтеглиха мечове. Вързаха ги здраво за два срещуположни стълба на перголата, задъхани, насинени и отчаяни. И къде беше майстор Пенрик с обещанията си за помощ? Не че слабичкият лекар би бил от голяма полза в схватката, но можеше да ангажира поне един от противниците на Аделис и така да улесни задачата му.

Тепелен, останал без дъх, изправи рамене и приглади дрехите си. Пригос, който беше стоял настрани от боя, вкаменен от напълно разбираем страх, сега застана до него и двамата тръгнаха към вързания Аделис. Бившият генерал дръпна рязко глава, когато Пригос посегна да докосне изгореното му лице.

— Бил си прав — каза Пригос на Тепелен. — Онзи, който го е ослепил с оцета, явно си е свършил работата през пръсти. Някой ще трябва да го разпита.

— На мен ми се стори усърден — каза през зъби Аделис. Устата му кървеше, както и устата на Найкис, впрочем. Тя облиза кръвта от отичащите си устни. Имаше неприятен металически вкус. — Но иначе, да, разпитайте го. Най-подробно и щателно.

— Достатъчно — каза Тепелен. — Нека отстраним този пропуск още сега. Няма смисъл да проточваме нещата излишно. Съдебното представление приключи преди седмица. — Махна на един от стражите. — Ти… не, вие двамата… дръжте му главата да не мърда.