И пета ще умре [bg]

Сара си извади мобилния телефон и включи фенерчето му.

Намираха се в кухня. Или, по-точно казано, в някогашната кухня.

Повечето уреди бяха изтръгнати отдавна, заедно с много от индустриалните маси от неръждаема стомана. В помещението бяха останали само боклуци. На няколко места таванът беше поддал и бе добавил в хаоса парчета мазилка и изгнили дъски.

— Ама че дупка — възкликна Сара и плъзна лъча на фенерчето из кухнята.

Портър влезе по-навътре, като заобикаляше боклуците по пода.

— Къде е Бишъп?

— Насам — затътри се напред Джейн Доу с все тъй оковани глезени.

Портър и Сара я последваха покрай поредица ръждиви печки и няколко стари дървени сандъка, струпани от пода до тавана отляво.

Двете крила на въртяща се врата с кръгли прозорци на нивото на очите навремето бяха разделяли кухнята от лобито, но сега едното лежеше проснато на пода, а другото се притискаше към стената под немислим ъгъл, провиснало на единствената си оцеляла панта. От другата страна на отвора примигваха свещи.

Тримата минаха през лобито и излязоха зад голям плот с изглед към някога величествено пространство. В отсрещния ъгъл стърчеше машина за пуканки, вече стара и пълна с паяжини.

— Средни пуканки с масло съдържат повече мазнина от закуска с бекон и яйца, от Биг Мак и картофки и порция пържола, взети заедно — заяви от вътрешността на помещението Бишъп. — Може би затова никога не сме яли пуканки в къщата на Бишъп, нали, майко?

Портър се взря в тъмното, в сенките, танцуващи по стените и тавана в ритъма на нечута песен.

— Насам, Сам. Ще трябва да дадеш на очите си малко време да се приспособят.

Звънна звънче и Портър се завъртя към входната врата, която беше изцяло закована. Бишъп стоеше до нея, редом със стойката за пиколото. В ръка държеше пистолет, но дулото сочеше към пода. Приличаше на 38 калибър. Косата му беше по-дълга от последната им среща с Портър, по лицето му беше набола четина. Детективът очакваше някаква маскировка, може би боядисана коса, но не — това беше добре познатият му Бишъп, човекът, обсебил мислите му.

Портър пристъпи няколко крачки напред, за да застане между него и Сара.

— Досега не си ми правил впечатление на любител на оръжията.

— Това ли? — Бишъп вдигна ръка и се усмихна, като размаха пистолета. — Отчаяни мерки… — той надзърна покрай Портър. — Здравей, майко. Как я караш?

Преди тя да успее да отговори, Портър пристъпи още една крачка напред.

— Къде е бомбата, Бишъп? Нали каза, че ако я доведа тук, ако ти я доведа, ще ми кажеш къде си я сложил. Каза, че ще освободиш и момичетата.

— Така казах, нали? — Бишъп почеса слепоочието си с масивното дуло на пистолета. — Струва ми се, че ти поставих и срок, нали? Закъсня, Сам, ужасно закъсня. Не е любезно да караш другия да чака, но при настоящите обстоятелства замотаването може да се окаже направо смъртоносно. А винаги съм те смятал за господин Точност.