Рубинът
- Автор: Скай Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рубинът». Краткое содержание книги:
Очите му за секунда блеснаха.
Разбира се, ако Уиндхевън не се срутеше, и всички негови обитатели не загинеха.
Барет се опитваше да стигне до вратата. Съзнанието й все още не се бе отърсило напълно от съня.
Димът бе станал още по-гъст и тя трудно откри преградата от дебело тиково дърво. Протегна ръце, за да я отвори.
В същия миг изпищя от болка и отскочи назад.
Вратата се бе нажежила от огъня. Значи всичко зад нея гореше.
Барет се обърна, сграбчи дебелото одеяло от леглото си, нахлузи ботушите си и се втурна към ъгъла. Мита бе оставали там две порцеланови кани с вода.
Жената грабна и двете и прибяга до противоположната на вратата стена. Там трябваше да открие скритото резе, което индийката й бе показала предвидливо само преди няколко часа.
Това бе външната врата към верандата. Барет я отвори и хладен, чист въздух погали лицето й. Тя светкавично затвори вратата след себе си. Притокът на свеж въздух отвън само би разпалил пожара още по-силно.
Разстоянието от нейната врата до вратата на коридора бе само петдесетина крачки по верандата. Барет стигна бързо до коридора и с треперещи пръсти отвори вратата му. Пред очите й лумна адска стена от оранжевочервени пламъци и задушаващ черен дим. Още малко и щеше да загуби съзнание от горещината и изпаренията.
Сърцето й обаче издържа. Барет изля едната от каните върху одеялото, обви го около тялото си като туника, сграбчи другата кана и се втурна в пламъците.
Единственото, за което молеше Бога, бе да открие стаята на Пейгън.
Англичанката отвори една след друга три врати, но нито една от стаите не изглеждаше обитаема — мярнаха се мебели, облечени в бели калъфи. Не трябваше в никакъв случай да се отчайва. Сърцето й биеше лудо, когато се насочи към една по-малка врата, която не бе забелязала в началото.
Гравираната медна брава изгори жестоко пръстите й. Барет не си позволи да мисли за болката. Трябваше да я отвори.
На третия път успя.
Отново същото. Тя с мъка различи в мрачната стая огромно бюро, покрито с разпилени листа, грамадни древни карти по стените и една препарирана глиганска глава.
Барет бе готова веднага да им обърне гръб и да хукне към другите врати, когато — някак внезапно кълбата дим около бюрото се разслоиха и от тях сякаш изплуваха чифт лъснати черни ботуши.
Тя изкрещя и се втурна в стаята. В коженото кресло до бюрото бе потънало отпуснатото тяло на Пейгън.
— Събуди се, Пейгън! За Бога, веднага се събуди!
Плантаторът измърмори нещо под носа си и извъртя глава.
Барет долови острата миризма на уиски. „Господи, той е пиян! Как ще успея да го измъкна оттук?“, помисли си трескаво тя.
Жената бясно разтърси тежкото, потънало в дълбок сън тяло, но освен няколко промърморени ругатни, нямаше резултат от усилията й. Тогава, без да се замисля, Барет започна да го шамаросва през лицето. Един, два…
Пейгън сграбчи китката й и болезнено я стисна.
Очите му едва-едва се отвориха.
— Надявам се, че имаш основателна причина, Нихал… — той млъкна и подуши въздуха. — Какво, по дяволите…
Само няколко секунди му бяха достатъчни, за да дойде на себе си.
Пейгън скочи и се огледа.
Барет му показа каната. Очите й сълзяха от дима.
— Нямам нищо по-подходящо. Ще те облея.
Тя дори не изкача отговора му и изля част от водата върху гърдите му. Останалата вода изля върху себе си.
Барет вече бе на прага, но спря, защото усети, че той не е зад нея. Пейгън стоеше до библиотеката в другия ъгъл на стаята и отваряше като бесен чекмедже след чекмедже.
— Няма време, Пейгън! Само след минути вече няма да можем да излезем.
Той я погледна. Върху лицето му бе изписана яростна решимост да направи това, което си бе наумил. Само след миг го откри — малка кожена кутийка. Пъхна я в пазвата си.
Трябва да е нещо много важно за него, щом като рискува живота си, за да го вземе, забеляза някак между другото Барет.
В този миг в гъстия дим изплува дългото, кокалесто лице на полковник Хедли.
— Цялото крило всеки момент ще рухне, по дяволите! Излизайте оттук! И двамата! Пратих Нихал да извика берачите. Ако не излезем веднага…
Пейгън се обърна към него и хладнокръвно закопча горното копче на ризата си.
— Напълно си нрав, Адриан. Тук наистина става неприятно.
Сега вече Барет го почувства до себе си. Той бързо я тласна към бушуващия ад в коридора. Желязната му прегръдка й се струваше единствената реална връзка с живота в нескончаемите секунди, докато си пробиваха Път през пламъците и дима.
Когато най-носле излязоха през портала навън и ги лъхна прохладния, чист планински въздух, и двамата паднаха на колене. Кашлицата раздираше гърдите им, очите им бяха заслепени от пламъците, телата им пареха.