Предварително изслушване
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Предварително изслушване». Краткое содержание книги:
Среднощно убийство. Изгряваща звезда на юридическия небосклон на Сан Франциско е застреляна. Макар и никой да не знае, жертвата е дъщеря на Ейб Глицки. Той упражнява сериозен натиск върху единствения заподозрян — пристрастен към хероина бездомник с бижутата й в джоба си и с димящ пистолет в ръка.
Градът е разбунен. Щатската прокурорка Шарън Прат вижда възможност да съживи затъналата си в проблеми администрация и иска смъртно наказание. Тъй като не може да гледа как един човек ще умре заради политическите амбиции на Прат, Дизмъс Харди поема защитата. Но с осигуряването на честни изслушвания за клиента му, започва да се разплита смъртоносната паяжина на политическата корупция, юридическата конспирация и хладнокръвното убийство…
— Правилно — казваше той. — Знам това. Но лабораторията не бе търсила никакви специфични отпечатъци, нали така?
— Ейб. — Тию говореше с разумен тон. Искаше да помогне, понеже харесваше и уважаваше Глицки, но искаше да остави това в пълна тайна, защото иначе и собствената му работа щеше да бъде заплашена. А отиването в лабораторията по дело за убийство, върху което не работеше, и искането на бърз повторен анализ на данните им съвсем не бе запазване на тайна. Бързо щеше да се разчуе из сградата. — Какво трябва да ги попитам? Това е стая в долнопробен хотел. Аз също четох рапорта. Не са чистели особено често мястото. Имало поне десетина ясни отпечатъка. Прислужниците, минали наематели, можеш да се сетиш. Те не биха прехвърлили през компютъра всеки намерен отпечатък.
— Ами на самата чанта? Пол, докладът в момента е пред мен. Имало е още един от отпечатък, освен този на Кълън. Един.
Гневът на Тию се усети по жиците.
— Проблемът не е в компютъра, Ейб. Не е отговарял на отпечатъците на хората, които са били наоколо или са живеели там, когато полицията е пристигнала. Никакво съответствие.
— Знам. Но отпечатъкът е достатъчно ясен, би могъл да бъде сравнен с наличните данни — Това бе файл в щатския компютър с отпечатъци на хора с криминални досиета, с които лабораторията сравняваше намерените на мястото на някое престъпление. Полезна база данни, която можеше да намери съвпаденията бързо и евтино. Но за целта бе нужен качествен и ясен отпечатък. А този на чантата бе частичен и неясен. Беше достатъчен, за да бъде сравнен от опитен и умел специалист, но не и от машина.
— Искаш от мен да му направя изследване? Може да отнеме месец и…
— Не. Едно сравнение. Висър. Това е всичко.
Молбата не бе чак толкова трудна. Висър бе частен следовател и бивш полицай. Отпечатъците му трябваше да са в архива. Тию бе сигурен, че би могъл да намери комплект, дори и в самия отдел „Убийства“. После за половин час би могъл да направи сравнението в лабораторията, независимо от това колко време щеше да им отнеме да стигне до това…
— Не питай — изкомандва Глицки. — Изискай.
В съдебната зала Харди отдели колкото време можа на смъртта на Кълън Алсоп. На свидетелското място бе Сол Уестбрук, младият обществен защитник.
— И така. Господин Алсоп е бил в затвора от седем дни, преди да ви информира, че е направил сделка с областния прокурор, свързана с информацията му за оръжието на убийството. Така ли е?
— Да.
— И през тези шест дни имахте ли възможност да се срещнете с него?
Уестбрук погледна към скута си и се консултира с книжата, които бе взел със себе си.
— Срещнахме се два пъти — веднъж тук, в Съдебната палата, и после на следващия следобед в затвора.
— Разговорите ви продължителни ли бяха?
— Първият тук в съда не бе особено продължителен. Говорихме за пледирането му, за условното му освобождаване, за вариантите.
— Ами вторият в затвора? По-дълъг ли беше?
Младият мъж отново погледна бележките си.
— Да. Говорихме почти час.
— И по време на тази среща спомена ли се името на обвиняемия в това дело, Коул Бърджис?
— Да. Двамата се познаваха. Кълън бе чул, че е арестуван за убийство и искаше да разбере дали знам нещо по въпроса.
— И вие казахте ли му?
— Само това, което бях чел. Че нещата не изглеждат много обнадеждаващи за него.
— Той спомена ли за пистолета?
— Не.
— Господин Уестбрук, само четири дни по-късно вие отново се срещнахте с господин Алсоп след неговото споразумение с офиса на областния прокурор. Тогава споменахте ли му за този пропуск? Че преди не ви е казал за пистолета?
— Да.
— И какъв бе отговорът му?
— Каза ми, че е мислел, че би могло да бъде счетено за престъпление, ако се разбере, че е имал пистолет. Не искал да бъде намесен в дело за убийство.
— Но очевидно по някое време през тези четири дни е решил, че все пак ще е добре да предаде тази информация, така ли е?
— Ами, явно е така.
— Но никога не е обсъждал този юридически проблем с вас, неговия адвокат?
— Не, не е.
Харди се върна до масата си и отпи глътка вода. Това нямаше да доведе до нищо. Бе се надявал, че нещо ще хрумне на Уестбрук на свидетелското място и това ще пораздвижи нещата, но бе стигнал дотук и изворът бе пресъхнал. Харди улови погледа на Фримън и след кратко колебание, Дейвид кимна. Дизмъс се обърна към съдията.
— Ваша светлост, ако съдът позволи, моят колега има няколко въпроса към този свидетел.
Идеята не се хареса на Хил, но в този момент той не харесваше нищо.
— Господин Харди, вие знаете правилата — един свидетел, един адвокат. А това е вашият свидетел.