Предварително изслушване
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Предварително изслушване». Краткое содержание книги:
Среднощно убийство. Изгряваща звезда на юридическия небосклон на Сан Франциско е застреляна. Макар и никой да не знае, жертвата е дъщеря на Ейб Глицки. Той упражнява сериозен натиск върху единствения заподозрян — пристрастен към хероина бездомник с бижутата й в джоба си и с димящ пистолет в ръка.
Градът е разбунен. Щатската прокурорка Шарън Прат вижда възможност да съживи затъналата си в проблеми администрация и иска смъртно наказание. Тъй като не може да гледа как един човек ще умре заради политическите амбиции на Прат, Дизмъс Харди поема защитата. Но с осигуряването на честни изслушвания за клиента му, започва да се разплита смъртоносната паяжина на политическата корупция, юридическата конспирация и хладнокръвното убийство…
— Силно се надявам да можете да докажете това.
— Разбира се, ваша светлост. — Той се приближи до бюрото с книжата си. — Както започнах преди доста време, миналата вечер лейтенант Глицки преглеждаше част от вещите на Илейн, които бяха донесени в офиса ми. Сред тях имало и ключ, който според него бил от обществен трезор. — Той продължи да говори, като се стараеше да не даде възможност отново да бъде прекъснат. — Както се оказало, този трезор бил на автобусната спирка и лейтенант Глицки го отворил. — Харди вдигна ръка и спря Тори, преди да заговори. — Той е най-близкият й роднина, ваша светлост, и не действа като полицейски инспектор. И дума да не става, че би имал нужда от заповед. Той е бил в пълното си право. Във всеки случай, сейфът съдържал много лични вещи на Илейн, но също и ръкописно писмо, адресирано до лейтенант Глицки…
Тори не можеше да се въздържи повече:
— О, моля ви се…
Но Харди можеше да види, че Хил все още е на негова страна и продължи:
— … копие на което нося в себе си. Оригиналът е на сигурно място и може да бъде представен пред съда с малки съкращения. Някои от препратките в писмото са тясно свързани с това дело, ваша светлост, и бих искал да ги представя на вниманието на съда във възможно най-кратък срок.
— Поради каква причина, господин Харди? Ако това е доказателство, представете го по време на изслушването на делото. Ако пък не е, не бих искал да чувам за него нито тук, нито където и да било другаде.
— Ваша светлост. — Фримън бавно стана от стола си. — При цялото ми уважение. Виждал съм документа и вярвам, че повдига въпроси, които определят дали офисът на областния прокурор трябва да се откаже, или пък вие ще трябва да го изключите изцяло от това дело.
Прат измърмори под носа си:
— Сигурно се шегуваш.
— Ни най-малко, Шарън — обърна се към нея Фримън.
— Вярваме, че върховният щатски прокурор ще бъде много по-обективно настроен, за да ръководи обвинени ето в това дело, ваша светлост. Имаме доказателство от личен характер, което…
— Чух достатъчно приказки — прекъсна го Хил. — Имаме изслушване в реалния свят там навън и бих искал някой ден да се върнем към него. Господин Харди, нека видя какво носите. Ако искате, направете постъпки и аз ще издам заповед.
— Разбира се, че знаех, че съдията няма да ги принуди да се оттеглят, фактът, че Тори някога е имал лична връзка с нея не е достатъчен, дори и ако можем да го докажем без преразказване на чужди свидетелства. Както негова светлост правилно отбеляза. — Фримън бе в добро настроение, опитвайки се да настрои Коул на масата на защитата, докато чакаха съдия Хил да влезе в залата след дългия спор в кабинета му. — Освен това, имаме нужда от написано възражение, бележка до главния прокурор и доста повече неща, отколкото имаме. — Дейвид прояви слаби признаци на разочарование, които Коул почувства, когато попита защо са поискали оттеглянето на областния прокурор от делото. Но това не бе достатъчно да притъпи удоволствието му от резултата — И няма да има никакъв начин Прат да се измъкне.
— Така ли? И въпреки това искате от тях двамата да го направят, понеже…
Натъжен от мудността и настойчивостта на ученика си, Фримън започна да говори като учител.
— Защото искаме съдията да види това писмо, Коул. Искаме той да приеме като факт, че Глицки е баща на Илейн — и затова той помага на твоята защита, прекарвайки собствените си хора в полицията. Затова е важно. Пък и искаме да знае, че нашето приятелче господин Тори е спало с нея. Но най-вече се отнася до характера му, което се опитваме да използваме поради причини, които господин Харди би могъл да ти обясни по-добре. Защото, наричай го както си искаш, но Тори е изместил Илейн и в нашата страна това мирише достатъчно на сексуално преследване, за да накара Хил да се замисли. Освен това, между нас казано, на Прат няма да й навреди да чуе за малката му недискретност. Като цяло — усмивката на Фримън беше трудно поносима, — ние просто ги прецакваме, Коул. Играем си с тях, защото и те си играят с нас. Показваме им, че това дело няма да е една политическа победна обиколка, която да завърши с твоята смърт. Междувременно, от другата страна на съдебната зала, двамата обвинители очевидно не си говореха. Те седяха толкова раздалечени, колкото можеха, докато подреждаха чашите си с вода и другите важни неща на масата.
— Засега най-важната причина наистина не е нито една от тези. Тъй като всъщност нямаме нито едно доказателство, че някой друг е убил Илейн, най-доброто, което можем да направим, е да докажем, че животът й е бил поне сложен и объркан. Тя е имала проблеми с мъжете, с работата си, с правото. Лични проблеми. Вярно е, че би могла да бъде убита при нещастно стечение на обстоятелствата като обир, но сега в съзнанието на съдията ясно и силно се очертава идеята, че тя не е средно статистическа жена, която се прибира от офиса си в неделя вечер. С толкова много объркани неща в живота си и с толкова очевидно доказателство, че е напускала страната на следващия ден, какво би помислил?