Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
— Аз също. Дай ми пистолет.
— Мег, той вече е убил трима души. Ще направи всичко, за да се измъкне.
— Не можеш вечно да ме предпазваш.
— Аз не…
— Точно това правиш. Това е първата ти реакция, надмогни я. Не се оплаквам, когато носиш проблемите от работата си у дома, нито когато се намесваш в живота ми. Не те карам да бъдеш онова, което не си. Не го прави с мен. Дай ми пистолет — обещавам ти, че няма да го използвам, ако не се наложи. Не желая да го убивам. Искам да гние в затвора. Колкото се може по-дълго.
— Настоявам да разбера какво става. — С юмруци на кръста Пийч запълваше рамката на вратата. — Повиках момчетата и в момента никой не се грижи за реда навън. Група гимназисти вече е издигнала боядисан сутиен на пилона, един от конете ритнал турист, който сигурно ще ни съди, а малоумните братя Маки са си донесли буренце бира и вече са пияни като талпи.
Гневът я караше да изстрелва думите като картечница.
— Откраднали са и кутия с балони и точно в този момент маршируват нагоре-надолу по улицата като идиоти. Има журналисти, Нейт, а това не е начинът, по който бихме искали да ни представят медиите.
— Къде е Ед Улкът?
— С Хоп са в училището. Ще участват в процесията. Какво става?
— Обади се на сержант Кобън в Анкъридж. Кажи му, че ще арестувам виновника за убийството на Патрик Галоуей.
— Не искам да го подплаша — каза Нейт на заместниците си. — Трябва да избегнем насилието или паниката сред тълпата. Най-важна е безопасността на гражданите ни.
— Тримата би трябвало да успеем да го задържим без проблеми.
— Може би — съгласи се Нейт. — Но не искам да рискувам живота на цивилни граждани. Той няма да ни избяга. Засега няма основания да се опита. Докато трае парадът, поне един от нас трябва да не го изпуска от поглед.
Обърна се към дъската.
— Пийч е написала програмата на парада. Улкът ще се появи след оркестъра на гимназията. Мястото му е отбелязано с номер 6 на плана. От училището ще се насочат към центъра на града и ще дефилират по булевард „Лунатик“. Ще спрат на Бъфало Инлет после ще заобиколят, за да се върнат при училището. Тогава там няма да има много хора и ще можем да го задържим тихомълком и с минимален риск за околните.
— Един от нас може да стои в училището — намеси се Питър. — Да разпръсне гражданите, след като процесията потегли.
— Точно това искам да направиш. Ще го арестуваме, когато се върне. Ще го доведем тук и ще се обадим на Кобън, че заподозреният е задържан.
— И просто ще го предадеш на щатската полиция? — попита Ото. — След като ти свърши цялата работа?
— Случаят е на Кобън.
— Глупости. Те го закриха. Не им се занимаваше и избраха лесния начин.
— Не е точно така — възрази Нейт. — Но независимо от всичко, ще действаме, както казах.
Не го интересуваха похвалите и славата. Искаше просто да довърши започнатото. Да разпръсне мрака. Да помогне за възмездието.
— Нашето задължение е да арестуваме заподозрения, без да застрашим безопасността на гражданите. След това Кобън ще го поеме.
— Както кажеш. Ще трябва да се задоволя да гледам как Ед пикае газ, когато му слагаш белезниците. Мръсник, да убие онова старо куче.
Ото погледна Мег и леко се изчерви.
— И останалите. Пат и Макс. Просто кучето беше последно.
— Няма нищо. — Мег се усмихна мрачно. — Важното е да си плати за всичко.
— Добре. — Ото се изкашля и се втренчи в плана на парада, закачен на дъската. — Когато тръгнат обратно към училището, няма да можем да го следим с поглед — изтъкна той.
— Ще се погрижа за това. Двама цивилни доброволци ще ни помогнат. — Нейт вдигна очи, когато Бинг и Джейкъб влязоха.
— Каза, че си имал работа за мен. — Бинг се почеса по корема. — Колко ще платиш?
Мег изчака, докато той раздаде радиостанциите и изпрати мъжете да заемат първоначалните си позиции.
— А къде е моето място във всичко това?
— С мен.
— Добре. — Извади ризата от панталоните си, за да скрие кобура с револвера.
— Може да те питат няма ли да правиш планираните демонстрации със самолета.
— Ще кажа, че имам проблеми с двигателя — отвърна тя, докато се насочваха към вратата. — Много жалко.
Шумната и пъстро облечена тълпа аплодираше, наоколо се смесваха миризмите на печено месо и карамелизирана захар. Деца тичаха около украсеното майско дърво пред кметството. Нейт видя, че вратите на „Хижата“ са отворени и Чарлийн чевръсто обслужваше онези, които искаха да хапнат нещо по-питателно от онова, което се продаваше по сергиите.
Страничните улици бяха затворени за превозни средства. Млада двойка седеше на една от преградите и се целуваше ентусиазирано, а група техни приятели риташе топка на уличката зад тях. От противоположния ъгъл телевизионен екип от Анкъридж снимаше тълпата.