Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
Лицето му потъмня.
— Предстои ми дълга дискусия с майка ми относно подходящите теми за разговор.
— Не можеш да ме държиш далеч от света на вампирите, от твоя свят. Аз съм вече част от него. Трябва да знам какво се случва в него и какви са правилата. — Ядосах се, гневът ми кипна и се оттече към ноктите ми, от които изригнаха сини дъги.
Очите на Матю се разшириха.
— Не си единственото страшно същество тук, нали разбираш? — Размахах ръката си, докато вампирът кимна. — Затова престани да се правиш на герой и ми позволи да споделя живота ти. Не искам да съм със сър Ланселот. Бъди себе си — Матю Клермон. Заедно с острите си вампирски зъби, строгата си майка, епруветките с кръв, ДНК, вбесяващата ти работа и подлудяващо обоняние.
След като изговорих всичко това, сините искри изчезнаха от пръстите ми. Скриха се някъде около лактите ми, да са ми подръка, ако ми потрябват пак.
— Ако се приближа — подхвърли небрежно Матю, сякаш ме питаше колко е часът, — ще посинееш ли отново, или приключи с това?
— Мисля, че засега приключих.
— Сигурна ли си? — Веждите му отново се извиха.
— Владея се напълно — заявих убедено и си спомних със съжаление за дупката на килима му в Оксфорд.
И той веднага ме прегърна.
— Ох! — възкликнах, когато притисна лактите в ребрата ми.
— От теб ще ми побелее косата. — Това при вампирите беше невъзможно, между другото. — С твоя кураж, с подпалваческите си ръце и невероятните неща, които казваш. — За да е сигурен, че ще предотврати последното, ме целуна дълго. Когато отлепи устни от моите, не бях в състояние да кажа нищо. Притиснах ухо към гръдната му кост и се ослушах търпеливо за следващия удар на сърцето му. Когато го чух, го стиснах доволна, че не съм единствената, чието сърце прелива от вълнение.
— Печелиш, ma vaillante fille — каза той и ме притисна към себе си. — Ще се опитам, казвам опитам, да не те изолирам толкова. Но и ти трябва да проумееш колко опасни могат да бъдат вампирите.
Беше ми трудно да сложа в едно изречение „вампири“ и „опасни“, когато бях толкова близо до него. Ракаса ни изгледа със задоволство, от двете страни на муцуната й стърчеше трева.
— Приключи ли? — Извих глава към него.
— Ако питаш дали имам нужда от още лов, отговорът е „не“.
— Ракаса ще се пръсне. Не е спирала да пасе от часове. А не може да носи и двама ни. — Ръцете ми се плъзнаха по задните части на Матю.
Той затаи дъх и изхриптя коренно различно от начина, по който го правеше, когато бе ядосан.
— Ти ще яздиш, аз ще вървя до теб — предложи ми след още една много дълга целувка.
— Нека и двамата повървим. — След часове на седлото не бързах пак да яхвам Ракаса.
Вече се здрачаваше, когато Матю ме доведе до портите на замъка. Сет-Тур беше грейнал, всяка лампа в него бе запалена и ни приветстваше.
— У дома — промълвих и сърцето ми се изпълни с радост при тази гледка.
Матю се взираше в мен, а не в замъка. Накрая се усмихна.
— У дома.
28.
Вечеряхме в стаята на икономката пред буйния огън.
— Къде е Изабо? — попитах Март, когато ми донесе чаша топъл чай.
— Излезе. — Тя се върна обратно в кухнята.
— Къде?
— Март — извика я Матю. — Опитваме се да не крием нищо от Даяна.
Тя се обърна и ни изгледа. Не можех да преценя дали бе ядосана на него, на майка му или на двамата.
— Отиде в селото да се види със свещеника. Както и с кмета. — Март млъкна, поколеба се, но продължи: — След това ще ходи да чисти.
— Да чисти какво? — почудих се аз.
— Гората. Хълмовете. Пещерите. — Март очевидно смяташе, че това обяснение е достатъчно, но аз се обърнах към Матю за още подробности.
— Март понякога бърка „чисти“ с „проверява“. — Светлината от огъня се отразяваше във фасетите на тежкия му винен бокал. Пиеше младо местно вино, но не толкова много, колкото обикновено. — Изглежда маман е решила да провери дали край Сет-Тур не се спотайват други вампири.
— Търси ли определено някого?
— Доменико, разбира се. И един от другите вампири от Паството, Жербер. Той също е от Оверн, от Орийак. Ще провери някои от скривалищата му, за да е сигурна, че не е наблизо.
— Жербер. От Орийак? Онзи същият Жербер от Орийак, папата от десети век, за когото се твърди, че имал медна глава, която правела предсказания16? — Фактът, че е бил вампир и папа, не ми бе толкова интересен, колкото репутацията му на последовател на науката и магиите.
16
Папа Силвестър II (946–1003). — Б.пр.