Избрани творби, том I

— Ние дойдохме — казаха, — защото всички идват.

Ремедиос красивата единствена остана неуязвима за банановата чума. Застоя се във великолепна девича младост, все по-непромокаема за дребнавостите, по-безразлична към злобата и мнителността, щастлива в собствен свят от прости действителности. Не разбираше защо жените си усложняват живота с корсети и фусти, тъй че уши някакъв кълчищен чувал, който просто навличаше през главата, и разрешаваше без повече увъртания въпроса с облеклото, без да премахва впечатлението, че е гола, което според нейното разбиране на нещата е единственият приличен начин да се стои в къщи. Толкова й досаждаха да си подстриже струйналите коси, вече стигащи до прасците, и да си направи кокове с гребени и плитки с шарени панделки, че просто си острига главата и направи перуки на светиите. Учудващото в нейния опростяващ предусет бе, че колкото повече се отърсваше от модата, търсейки удобство, и колкото повече отминаваше условностите в подчинение на стихийността, толкова по-смущаваща се оказваше нейната невероятна хубост и толкова по-предизвикателно държанието й с мъжете. Когато синовете на полковник Аурелиано Буендия бяха за пръв път в Макондо, Урсула си припомни, че те носят в жилите си същата кръв на правнучката и потръпна от една забравена уплаха. „Отваряй си добре очите — предупреди я тя. — С всекиго от тях децата ти ще бъдат със свинска опашка.“ Тя обърна толкова малко внимание на предупреждението, че се облече като мъж и се отъркаля из пясъка, за да се покатери според обичая по изправената и намазана със сапун върлина и вземе окаченото на върха лакомство, и за малко да не причини цяла трагедия между шестнайсетте братовчеди, изумени от непоносимото зрелище. Затова никой от тях не спеше в къщата, когато посещаваха селището, а четиримата, които бяха останали, живееха по разпореждане на Урсула в стаи под наем. Обаче Ремедиос красивата би умряла от смях, ако узнаеше оная предпазна мярка. До последния миг, в който бе на земята, тя не знаеше, че непоправимата й участ на самка-смутителка е едно всекидневно нещастие. Винаги щом се появеше против заповедите на Урсула в трапезарията, причиняваше смут от полуда сред другоземците. Прекалено очевидно беше, че не носи нищо под грубата нощница, а никой не можеше да проумее, че нейният остриган и съвършен череп не е предизвикателство и че не е престъпно подстрекателство наглостта, с която разголваше бедра, за да се разхлажда, и удоволствието, с което си осмукваше пръстите, след като се е нахранила с ръце. Онова, което никой член на семейството не узна никога, бе, че другоземците скоро осъзнаха, че Ремедиос красивата изпуска смущаващ повей, който продължаваше да се долавя часове наред, след като е отминала. Мъже, опитни в любовни смущения и изпитани по цял свят, твърдяха, че не са страдали никога от притома, подобна на оная, която предизвикваше естественият мирис на Ремедиос красивата. В пруста с бегониите, в гостната стая, където и да е и в къщата, можеше да се посочи мястото, където тя е била, и времето, изтекло, след като си е отишла. Това беше една определена следа, безпогрешно различима, която никой от къщата не можеше да долови, защото отдавна беше включена във всекидневните миризми, но която другоземците незабавно определяха. Затова единствени те разбираха, че младият началник на стражата е умрял от любов и че един благороден господин, дошъл от други земи, се е хвърлил в отчаянието. Без да съзнава обезпокояващата обстановка, в която се движи, непоносимото състояние на интимно бедствие, което предизвиква със своето минаване, Ремедиос красивата се отнасяше с мъжете без ни най-малка злоба и ги дообъркваше със своите невинни угаждания. Когато Урсула успя да наложи заповедта да се храни с Амаранта в кухнята, за да не я виждат другоземците, тя се почувствува по-удобно, защото в крайна сметка оставаше извън всякаква дисциплина. Всъщност беше й все едно да се храни където и да било, и то не в определени часове, а съгласно избора на своя апетит. Понякога ставаше да обядва в три часа сутринта, спеше по цял ден и изкарваше месеци наред с объркани разписания, докато някое случайно произшествие отново я слагаше в ред. Когато нещата вървяха по-добре, тя ставаше в единайсет сутринта и се заключваше до два часа съвсем гола в банята да трепе скорпиони, докато се отърсваше от тежкия и продължителен сън. После с кратуна се обливаше с вода от коритото. Това беше толкова продължително, толкова грижливо действие, толкова богато с тържествено-заучени положения, че който не я познаваше добре, би могъл да помисли, че се отдава на заслужено обожаване на собственото си тяло. За нея обаче онзи самотен обред бе лишен от всякаква чувственост и беше просто начин да си губи времето, докато огладнее. Един ден, когато започваше да се къпе, някакъв другоземец повдигна една керемида от покрива и примря пред страшното зрелище на нейната голота. Тя видя безутешните му очи през счупените керемиди и трепна не от срам, а от безпокойство.