Под купола 2
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-307-5
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 2». Краткое содержание книги:
— Генераторът ще се справи ли? — попита Картър.
— Ако не се справи, ще се изпечем — отговори раздразнено Големия Джим. — Така че има ли някакво значение?
„Я не ми се репчи — помисли си Картър. — Какво се перчиш, като заради теб се случи това. Отговорността е изцяло твоя.“
Когато стана да потърси климатика, му мина друга мисъл: „Тези сардини страшно смърдят.“ Зачуди се каква ще е реакцията на шефа, ако му каже, че нещата, които слага в устата си, миришат отвратително.
Големия Джим обаче се обръщаше към него със „синко“, сякаш наистина го смяташе за свой син, така че Картър си замълча. Климатикът заработи веднага щом го включи. Генераторът обаче забръмча малко по-силно, поемайки неохотно новия товар. Така запасите им от пропан щяха да се изчерпят много по-бързо.
„Няма значение, той е прав, трябваше да го включим“ — каза си Картър, докато гледаше страшните кадри, които даваха по телевизията. Очевидно използваха сателити или летящи високо разузнавателни самолети — долната част на Купола вече като че ли почти навсякъде беше непрозрачна. После двамата разбраха, че североизточният край на Купола не е почернял.
Към три часа следобед камерите започнаха да предават оттам; операторите се бяха настанили зад група суетящи се войници.
— Казвам се Джейк Тепър и предавам от ТР-90 — ненаселена крайградска зона, намираща се северно от Честърс Мил. Не ни позволиха да се приближим повече, но както виждате, има оцелели. Повтарям, има оцелели.
— Тук има оцелели, тъпако — каза Картър.
— Млъквай — сряза го Големия Джим. По дебелите му бузи разцъфнаха червени петна, които бързо се разраснаха, стигайки до челото му. Облещи се и сви ръцете си в юмруци. — Това е Барбара. Това е онзи кучи син Дейл Барбара!
Картър го мерна сред групичка хора. Камерата беше с прекалено дълъг обектив, но образът, макар и да трептеше така, все едно имаше мараня, беше сравнително ясен. Барбара. Бъбривата проповедничка. Докторът-хипар. Жената на Ръсти Евърет. Няколко деца.
„Кучката ме е лъгала през цялото време. Лъгала ме е, а аз глупакът ѝ повярвах.“
— Това, което чувате, не са хеликоптери — каза Джейк Тепър. — Ако можем да се дръпнем малко назад…
Камерата се дръпна назад, показвайки огромните вентилатори и генераторите, които ги захранваха. На Картър му призля от завист, като гледаше мощната апаратура, разположена само на няколко километра от укритието.
— Вече виждате — продължи Тепър. — Това са промишлени вентилатори. Сега… нека отново да погледнем оцелелите…
Камерата се насочи към тях. Те бяха насядали до стената на Купола, точно срещу вентилаторите. Картър забеляза, че вятърът разрошва косите им. Не ги развява, а само ги разрошва.
— Джулия Шамуей е там — каза учудено Големия Джим. — Пропуснах удобен случай да убия тази кучка.
Картър не му обърна внимание. Погледът му беше прикован в екрана на телевизора.
— Ако го нямаше Купола, вятърът, който създават тези петдесет вентилатора, щеше да ги събори, Чарли — каза Джейк Тепър, — но като гледам, до тях достига само толкова въздух, колкото да ги поддържа живи. Имайте предвид, че там е пълно с отрови — въглероден двуокис, метан и Бог знае още какво. Нашите експерти твърдят, че ограничените запаси от кислород в Честърс Мил са отишли за подхранване на огъня. Един от тези експерти — професорът по химия от Принстън Доналд Ървинг — ми каза по телефона, че сега въздухът в Купола едва ли се различава много от този на Венера.
Камерите показаха разтревожения Чарли Гибсън от Ню Йорк. („Късметлия си ти, копеле“ — помисли си Картър.)
— Стана ли ясно какво е причинило пожара?
Отново показаха Джейк Тепър… а после оцелелите и тяхната малка въздушна капсула.
— Не, Чарли. Нещо е експлодирало, това като че ли е вън от съмнение, но военните не казват нищо повече. Хората, които виждаш на екрана, вероятно имат мобилни телефони, но явно си комуникират само с полковник Джеймс Кокс, който кацна преди четирийсет и пет минути и веднага отиде да говори с тях. Докато камерите ни снимат от тази доста отдалечена позиция, ще си позволя да кажа на разтревожените зрители кои от оцелелите идентифицирахме. Предполагам, че имаш снимки на някои от тях. Би ли ги показвал, докато говоря? Предполагам, че имената в моя списък са подредени по азбучен ред, но не ме винете, ако се получи разминаване.
— Няма, Джейк. Наистина разполагаме със снимки, но ще те помоля да говориш бавно.
— Полковник Дейл Барбара, армия на Съединените щати. — На екрана се появи снимка на Барби, облечен в камуфлажна униформа. Беше прегърнал през раменете някакво ухилено до уши иракчанче. — Ветеран от войната в Ирак, награждаван за отлична служба. За последно е работил като готвач в местния ресторант.