Под купола 2

Пожарът се придвижва към южния край на Купола, канейки се да преодолее последните сто метра; стопанските постройки на Динсморови избухват една след друга. Хенриета Клавард гледа стихията и си мисли: „Е, аз съм стара. Поживяла съм си. Живяла съм много повече от това бедно момиче.“

— Обърни се към мен, мила — казва тя на Петра. — Сложи си главата на гърдите ми.

Петра Сиърлс обръща насълзеното си лице към нея.

— Ще боли ли?

— Само за секунда, мила. Затвори си очите. Когато ги отвориш, краката ти ще са потопени в хладен поток.

Петра изрича последните си думи:

— Звучи добре.

Затваря очите си. Хенриета също затваря своите. Пожарът ги поглъща за секунди.

Кокс все още е близо до Купола; камерите все още снимат, заели удобна позиция. Всички американци гледат шокиращите кадри. Коментаторите са замлъкнали и се чува само огънят, който има много какво да каже.

Полковникът все още вижда дългата човешка змия, оформена сега от силуети, изпъкващи на фона на огъня. Повечето от тях — също като изгнаниците, които най-накрая са се отправили към къщата и колите — се държат за ръце. След това пожарът облизва Купола и те изчезват. Тогава, сякаш за да компенсира липсата им, Купола става видим — огромна опърлена стена, издигаща се към небето. Малкото количество топлина, което успява да се измъкне навън, е напълно достатъчно да накара Кокс да се обърне и да побегне. Докато тича, той сваля димящата си риза.

Пожарът е прекосил Честърс Мил от северозапад на югоизток (Барби е успял да предугади това). Скоро той бързо ще угасне. Изсмукал е много кислород и е оставил след себе си метан, формалдехиди, солна киселина, въглероден двуокис, въглероден окис и много други отровни вещества. Оставил е още и задушливи облаци, в които има частици от къщите, дърветата и, разбира се, хората.