Владетелят на Ада

Беше наясно, че не ще успее да спечели тази битка. В сърцето си знаеше, че Апокалипсисът вече е съвсем близо. Раят вече беше само на една ръка разстояние. Той щеше да умре в полята на Парузия мечтаната страна на Второто пришествие.

От дъното на залата Авраам следеше как Генерала напътства войниците си. В помещението си Авраам държеше две петнадесетгодишни момичета, които го „забавляваха“ от няколко дни. Авраам знаеше, че не може да напусне крепостта. Долу го чакаха ФБР, армията, СКТАОО. И Вейл. Сега беше удобният момент да отпрати момичетата от бункера. Но той реши да ги задържи. Защо да се лишава от тях?

— Нека всички, които сме събрани тук, да се помолим — каза Генерала.

— Амин — отвърна един от присъстващите.

Няколко от офицерите и сержантите паднаха на колене. Шрак стоеше до Енгстрьом; грубите му черти не даваха израз на онова, което изпитваше.

— Днес рано сутринта си мислех за Откровението на Йоана — каза Енгстрьом. — Глава четиринадесета ми изглежда подходяща. „И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ; той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.“ Амин.

— Амин — отговориха всички в хор.

— А сега да излезем в тази студена нощ и да бъдем заедно с войниците си каза Енгстрьом и всички започнаха да напускат командния център.

Шрак извади пура, отгриза края й и го изплю в едно кошче.

— Връщаме се към старите си навици ли, полковник? — попита Енгстрьом.

— Предпочитам вкуса на пурата пред този на пръстта — каза Шрак.

— Никога не съм допускал, че можеш да се съмняваш, Боби.

— Никога до този момент не сме стигали толкова високо по течението на лайняната река, Джошуа.

— Господ ни гледа отгоре.

— Няма да е зле, защото помощта му ще ни е страшно нужна.

Вашингтон, събота, 6 часът и 52 минути.

В главния оперативен център в Белия дом президентът Пенингтън крачеше пред един голям модел на планината Джеймс. Няколко офицери закачаха карти по стените — върху тях щяха да отразяват развоя на битката.

Преди двадесет минути Авраам бе възвестил на живо по радиото идващия Апокалипсис. Пламенното му слово бе срещу гадния президент, който придвижвал войски към Мисула. Генерал Джеймс слушаше напрегнато и само клатеше глава, докато Авраам сипеше огън и жупел. Проповедникът приключи с един стих от Лука, който прозвуча повече като предупреждение, отколкото като блага вест:

— „А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом… на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето… Тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините… защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано…“