Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Той погледна часовника си. Беше 7 и 51.
— Там сега е 5:51. Можем да закараме частите в Мисула до четири следобед монтанско време. Ще започнем десанта с падането на здрача. Времето е добро и няма луна. Ще го наречем операция „Сияйна броня“.
— Задействайте ги веднага и ги откарайте до междинната база за съсредоточаваш: на десанта каза Пенингтън. — Просто за всеки случай.
36.
Уинстън, Монтана, събота, 3 часът и 47 минути следобед, монтанско стандартно време
Имението се намираше близо до градчето Уинстън, на двадесет мили източно от Хелена. Двуетажната сграда беше издигната върху едно хълмче над езерото Каньон Фери в подножието на планините Биг Белт. Беше оградено с висока тухлена стена. На входа имаше метална врата с две видеокамери.
— Предполагам, че не ни очакват — каза Шана Парвър.
— Надявам се — каза Вейл. — Обожавам изненадите.
— Искаш да кажеш, когато започнат да се потят и адамовата им ябълка почва да подскача.
— Точно.
— И когато си нямат и представа за кое престъпление си ги настъпил?
— Аха.
Вейл спря пред вратата и един мрачен здравеняк в камуфлажен костюм се приближи до колата. Вейл му показа документа си за самоличност.
— Казвам се Вейл, заместник генерален прокурор на САЩ. Това е моята служителка Шана Парвър. На задната седалка е Сам Файърстоун, съдия-изпълнител от САЩ, а в колата зад нас се намират четирима агенти на ФБР. Отворете, моля.
Мрачният здравеняк ги огледа и каза:
— Ще позвъня в къщата.
Вейл му подаде заповедта за обиск, която Майер бе успял да издейства само преди час.
— Не е необходимо. Просто отвори вратата, приятел. Не ни карай да трошим бравите с изстрели — не съм любител на историите в стил Дивия запад.
Пазачът подъвка за момент долната си устна, после задейства бравата дистанционно.
— Благодаря — каза Вейл.
Минаха през вратата и поеха по алеята към къщата, следвани от колата на ФБР.
— Веднага ли ще го арестувате? — попита Херълд Елингтън, шефът на екипа на ФБР, когато спряха.
— Надявам се първо да си поприказваме малко. Вие заемете позиции.
Елингтън свали от колана си чифт белезници и каза:
— Ще ви потрябват. Това е стандартна оперативна процедура.
— Благодаря — каза Вейл. — Сам ще има честта да го направи. — И тръгна към вратата, последван от Парвър и Файърстоун.
— Само ме слушайте — каза Вейл. — Някои неща ще ги импровизирам на момента, така че не се стряскайте, не се чудете.
— Никога не се стряскаме — каза Парвър.
Натиснаха звънеца и друг здравеняк в защитен костюм отвори вратата.
— Господин Грейнджър, моля? — каза Вейл.
— За кого да доложа?
Вейл му показа удостоверението си за самоличност.
— Мартин Вейл, заместник генерален прокурор на САЩ.
— Ще видя дали е тук.
— Просто ни отведи при него, иначе ще го открием сами — каза Файърстоун.
Влязоха във фоайето, изтиквайки здравеняка от пътя си.
Грейнджър бе във всекидневната. Беше висок и червендалест, с оредяваща кестенява коса и корем, който вече започваше да свидетелства за хубавия живот на собственика си. На млади години сигурно беше бил хубавец, но лекият живот бе изгладил чертите му и бе прогонил блясъка от очите му. Носеше джинси, карирана вълнена риза и каубойски ботуши.
— Господин Грейнджър? — попита Шана Парвър.
— Да, какво обичате?
— Луис Грейнджър, аз съм Мартин Вейл, от кабинета на генералния прокурор на САЩ — каза Вейл, прекосявайки стаята. — Това са Шана Парвър, обвинител от кабинета ни, и съдия-изпълнителят Файърстоун.
Грейнджър погледна удостоверението му за самоличност и се усмихна.
— Значи така изглеждали тия неща. Какво ще кажете за едно питие? — И без да дочака отговор, отиде до бара в ъгъла, наля си два пръста „Уайлд Търки“, пусна една бучка лед и го разбърка с пръст, който след тона облиза.
— Не, благодаря отвърна Вейл.
— И така, за какво става дума? Да не би Федералната комисия по комуникациите нещо да ми е сърдита?
— Това си е грижа на Комисията — отговори Вейл, докато Грейнджър ги въвеждаше в кабинета си, който гледаше към езерото и планините. Под широките прозорци се виждаше басейн. Грейнджър седна зад махагоновото си бюро и им махна да се разполагат по столовете.