Избрани творби в три тома, том 2

На другата сутрин той срещна в една алея Бърн, забързан нанякъде след лекция. — В каква посока сте, царю?

— Към редакцията, за да видя Ферънби. — И размаха под носа на Еймъри сутрешния брой на „Принстониън“. — Написал е тая уводна.

— Жив ли ще го дереш?

— Не… но той добре ме е окарикатурил. Или аз съм го преценил неправилно, или той внезапно е станал най-презреният от радикалите на тоя свят.

Бърн забързано се отдалечи и едва след няколко дена Еймъри научи как е протекъл последвалият разговор. Бърн влязъл в редакционното светилище, весело размахвайки вестника.

— Здрасти, Джеси.

— Здравей, Савонарола.

— Току-що прочетох уводната ти.

— Колко си мил… не съм очаквал тази чест.

— Джеси, изкара ми ума.

— С какво по-точно?

— Не те ли е страх, че факултетната управа ще те подгони за богохулство?

— Какво?!

— Ами заради тая работа.

— Какво приказваш бе, уводната е за часовете по изпитна подготовка.

— Да, но този цитат…

— Какъв цитат?

— Ами този: „Който не е с мен, е против мен.“

— Какво му има?

Джеси бил озадачен, но не и разтревожен.

— На това място ти казваш… чакай да го намеря. — Бърн разтворил вестника и прочел: — „Който не е с мен, е против мен“, както е казал джентълменът, прословут само с умението си да дава недодялани определения и да прави наивни обобщения.

— Е, и какво? — По лицето на Ферънби пробягало безпокойство. — Казал го е Оливър Кромуел, струва ми се! А дали не беше Вашингтон или някой от светците? Ох, забравил съм.

Бърн гръмко се разсмял.

— Ех, Джеси, добрият ми мил Джеси.

— Кой го е казал, дявол да те вземе?

— Ами… — Бърн овладял гласа си — свети Матей приписва тези думи на Христос.

— Господи! — простенал Джеси и отстъпвайки в изненадата си назад, се строполил в кошчето за смет.