Мадам дьо Помпадур [bg]

Жан очакваше пътуването до Париж със смесени чувства. Вълната от арести, чрез които Д'Аржансон се надяваше да прочисти града от просяци и скитници, предизвика бурно недоволство. Носеха се безумни слухове за отвличания, твърдеше се, че полицията арестувала и напълно невинни деца, които си играели на улицата.

Жан знаеше, че Луи е дълбоко обезпокоен от настроението на обикновените хора.

– Нужно е много време, за да спечелиш обичта на народа, и съвсем малко, за да я изгубиш – каза ѝ той след завръщането ѝ от Париж. – Спомням си как ликуваха след победата при Фонтеноа. Нарекоха ме многообичаният Луи, а сега... сега май съм най-мразеният Луи.

В гласа му звучеше огорчение. Враждебността на народа го нараняваше дълбоко и понякога дори го плашеше. Веднъж се довери на Жан, че тайно се боял един ден да не го сполети съдбата на първия крал от династията на Бурбоните, Анри IV, пронизан от коварен убиец на улицата.

Жан помилва ръката му.

– Дълбоко в сърцата си парижани продължават да ви обичат, сир. Не обръщайте внимание на безумните позиви, които подклаждат недоволството им... Радвам се, че в лицето на мосю Д'Аржансон имаме строг министър, а мосю Берие е надежден главен полицейски лейтенант. Те ще преследват бунтовниците с необходимата строгост, бъдете сигурен.

– Дано сте права...

Кралят погледна към златния часовник на камината и се изправи.

– Моля да ме извините за тази нощ, мадам. Чака ме още много работа.

– Разбира се, сир.

Жан се усмихна сковано. В последно време Луи често се оттегляше с обяснението, че има още работа. Тя обаче беше убедена, че това е просто претекст, за да не прекарва нощите в покоите ѝ.

Луи я целуна за довиждане и усмивката ѝ застина в маска. Никога не беше дори помисляла колко по-голяма полза ще има от артистичния си талант в реалния живот, а не на сцената. За щастие успя да запази самообладание, докато той излезе.