![Мадам дьо Помпадур [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/3/6/madam-do-pompadur-bg-download.jpg)
Мадам дьо Помпадур [bg]
- Автор: Циглер Клаудия
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572441
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мадам дьо Помпадур [bg]». Краткое содержание книги:
Едва ли има друго име в историята, чието споменаване да събужда толкова противоречиви представи и толкова емоционални фантазии.
Мадам Дьо Помпадур...
Женска красота и женска хитрост, остър ум и брилянтна способност за оцеляване, изтънчен вкус и безмерно прахосничество, невиждан разкош и войни и мизерия се сливат в образа на една жена, станала въплъщение на съблазънта, лукса и греха.
Мадам Дьо Помпадур...
Жената се засмя гърлено и го остави да я отведе до леглото. Повечето мъже не я намираха красива, но Д'Аржансон не споделяше мнението им.
– Не искам маркизата да узнае за нас – предупреди го графиня Д'Естрад, когато двамата най-сетне утолиха страстите си.
Министърът кимна. Ако откриеха връзката им, щеше да стане опасно и за двамата. Той отиде да налее вино, подаде ѝ чашата и отново легна до нея.
– Значи Негово Величество продължава да я избягва?
Графинята се облегна на възглавниците и пи жадно.
– Ами да! Само преди дни маркизата отново ми призна колко е нещастна. Всъщност аз отдавна подозирах, че Негово Величество вече не я желае – обясни пренебрежително тя.
Д'Аржансон я наблюдаваше с интерес. Какво я бе накарало да се обърне срещу приятелката си? Тя беше от благороден произход и струваше много повече от фалшивата маркиза – вероятно ѝ бе омръзнало да стои в сянката ѝ. Той си спомни първата им нощ: след като се бяха любили, тя се обърна към него и го попита дали е спал с нея само за да получи информация за маркизата.
– Не беше нужно. И без да се любите с мен, щях да ви разкажа всичко, което желаете да узнаете.
Тогава Д'Аржансон се засмя и я целуна по острото носле.
– Не говорете така, скъпа.
Ала и двамата бяха наясно, че той е започнал връзката с нея само защото се е надявал да научи повече за маркиза Дьо Помпадур – интимни подробности, които да използва срещу нея. Много скоро обаче чарът на графинята му замая главата. Тя беше интелигентна и страстна жена, а тази комбинация го възбуждаше.
Графиня Д'Естрад никога не говореше лошо за маркизата, но той долавяше желанието ѝ – не по-малко силно от неговото – да я види прогонена от двора. Очевидно ѝ харесваше мисълта именно тя да сложи край на бляскавата ѝ кариера.
– Разсъждавах много по въпроса и разбрах какво ни липсва. Красива млада жена, която да привлече вниманието на краля – графинята го стрелна с поглед и изпи чашата си до дъно.
– Но Негово Величество получава достатъчно предложения в тази посока – възрази с усмивка Д'Аржансон.
Тя се обърна към него и погледът ѝ го накара да се почувства неловко. Очевидно се опитваше да прецени дали наистина е толкова интелигентен, колкото се говореше.
– Прав сте, но тези жени не са в близкото обкръжение на краля и той почти не ги забелязва.
Д'Аржансон избухна в смях. Графинята му харесваше все повече.
– Значи смятате за необходимо да променим положението?
Вместо да отговори, тя го целуна страстно и двамата подпечатаха с устните си безмълвния си договор за свалянето на маркизата.
Много скоро Жан установи, че има нов неприятел, несравнимо по-страшен от предишните, защото беше невидим, но присъстваше навсякъде и непрестанно я измъчваше. Това беше собствената ѝ ревност. Опасното чувство я връхлетя изневиделица и я завладя, без тя да е в състояние да му се противопостави. Изведнъж започна да забелязва всяка поне малко красива дама, която се изпречваше на пътя на краля. Доскоро не обръщаше внимание на армията от анонимни лица, а сега навсякъде виждаше съперници. Всеки поглед, всяка усмивка, и най-малките знаци на благосклонност от страна на краля будеха в сърцето ѝ дива ревност. За първи път в живота си се измъчваше от съмнения в собствената си стойност. Стоеше пред огледалото и се питаше защо вече не привлича краля. Дали бе изгубила младостта и красотата си, без самата тя да забележи?
В отчаянието си стигна дотам да помоли брат си за съвет. Абел тъкмо се готвеше да замине за Италия. Предстоеше му едногодишно образователно пътешествие в Южната страна, с което щеше да приключи образованието си. Щяха да го придружават архитектът Суфло, художникът Кошен и абат Льо Блан. Жан се радваше, че брат ѝ ще отиде в Италия, но денят на заминаването наближаваше и мисълта за предстоящата раздяла я изпълваше с болка.
Абел тъкмо отбелязваше на картата кои градове ще посети, когато тя го прекъсна.
– Кажи ми честно, братко, остаряла ли съм?
Абел се слиса.
– Ти? Остаряла?
Жан кимна нещастно.
– Не съм ли станала по-малко привлекателна?
Сините очи на Абел се разшириха от изненада. В следващия миг младият мъж избухна в луд смях.
– Мили Боже, Жан, откъде ти хрумна тази безумна мисъл? Да не си сляпа? Кралят те обича, а всеки мъж между осем и осемдесет години, който те види, не е способен да откъсне поглед от теб. В парижките салони те описват с такива силни думи, че вече се научих да се правя на глух, защото иначе трябваше да ги викам един по един на дуел.
– Наистина ли? – Жан не бе очаквала да чуе чак такива ласкателства, но се почувства поне малко утешена. – Ще ми кажеш ли какво си говорят господата?