Танц със сенки [bg]

— Миралисса ще направи всичко възможно, за да го спаси — без да вдига поглед от чинията, каза Еграсса. След което цялата вечеря премина в мълчание.

Появи се Миралисса, Еграсса веднага скочи и й подаде стол. Елфийката кимна с благодарност, беше очевидно, че е на предела на силите си. Под очите си имаше сенки, дълбоки бръчки прорязваха челото й, косата беше пусната свободно и разчорлена.

Милорд Алистан мълчаливо й наля вино.

Тя само поклати отрицателно глава и тъжно се усмихна.

— Виното и храната ще почакат, трябва да направя още едно нещо. Еграсса?

— Да, хората вече са подготвили всичко, навън е тъмно. Можем да започваме.

— Вие ядохте ли? — обърна се тя към нас.

— Готови сме, милейди — отвърна за всички милорд Алистан.

Кли-кли бързо кимна с пълна уста.

— Елате — кратко каза елфийката и се изправи. Еграсса се хвърли към нея и я хвана под лакътя.

— Лейди Миралисса — умолително промълви Халас. — Нищо не казахте за Медения. Добре ли е?

— Да, опасността е преминала, ще оцелее. Сега спи, но се страхувам, че няма да може да продължи с нас. Ще му трябват поне две седмици, за да стане от леглото, а ние нямаме толкова време. Ще го оставим в замъка.

— Къде отиваме, Кли-кли? — попитах аз, когато Миралисса излезе от залата.

— Сега ще погребваме Ел, така че побързай, Танцуващ. И не забравяй да вземеш линга от масата, че някой като нищо ще го помисли за плъх и ще го убие.

Хванах Непобедимия и го сложих на рамото си. Идея си нямах какво да правя с него сега!

На улицата вече съвсем се беше стъмнило, но портата на замъка не беше заключена. През нея тъкмо влизаше отрядът воини, който бяхме срещнали по пътя за насам. С тях водеха четирима жители на Кръстопът — всички, които бяха успели да се скрият в гората при оркското нападение над селото.

Миралисса мина през портата и ни поведе към реката. От другата й страна на фона на звездното небе като мастилено одеяло се извисяваше Заграбия. До самата вода беше направена погребална клада. Някой не беше жалил дървата и те се издигаха на поне два ярда над земята. Най-отгоре беше поставено тялото на Ел, облечено в черна копринена риза, а до него лежаха неговите с’каш и лък.

Спряхме на разстояние, наблюдавайки как Миралисса и Еграсса приближават към мъртвия си другар.

— Ето че още един ни остави — каза Алистан Маркауз.

— Двама, милорд — поправи го Змиорката. — Утре трябва да предадем на земята и Мармота.

— Страхувам се, че дори и за това няма да имаме време, ще тръгнем още на зазоряване — капитанът на гвардията поклати извинително глава. — До Храд Спайн има поне седмица път.