Танц със сенки [bg]

Гномът погледна недоволно към Плъха, но беше неудобно да отказва на графа и той неохотно му подаде една от играчките си. Милорд Алистан повъртя в ръце желязото и попита:

— Как се използва?

— Това е гномска тайна, милорд — намръщи се Халас. — Съжалявам, няма да ви кажа.

— Какво толкова има, тук и глупак ще се оправи — включи се в разговора Делер. — Има фитил, има и спусък. Натискаш петлето, фитилът слиза надолу, барутът избухва и ядрото лети! Велика гномска хитрост, ха! Просто малко оръдие.

Халас раздразнено скръцна със зъби:

— Ти си оръдие, шапко! Това е пистолет, нашето ново изобретение. Само чакай да видим как ще запеете, когато дойдем при вас в планината с такива оръжия, за да си отвоюваме обратно нашите земи!

— Винаги сте добре дошли, заповядайте по всяко време. Малко ви е на вас, брадатите, Полето на плевелите, така че ще добавим, не ни се свиди! — гласът на Делер звучеше развеселено, но очите му внимателно следяха пистолета в ръцете на Алистан Маркауз.

— Ако имаме няколкостотин такива пистолета, ще ни е много по-лесно да се сражаваме с армията на Неназовимия — замечтано каза капитанът, връщайки оръжието на гнома. — Как мислиш, Халас, твоите хора ще изпълнят ли такава поръчка?

— Съжалявам, милорд Алистан, за резките думи — глухо каза Халас, прибирайки оръжието обратно в раницата. — Но гномите никога не са били глупаци. Ако ви дадем такива пистолети в ръцете, първо ще убиете враговете си, а после от скука ще се обърнете срещу нас. Вие, хората, много-много не мислите, дай ви само да воювате и кръв да пускате. Такова оръжие в такива ръце… Нашите водачи никога няма да сключат такава сделка.

— Жалко, ще трябва да се защитаваме с мечове.

Еграсса се върна и поклати глава.

— Не каза нищо.

— Да вървят в мрака тези орки, Еграсса! Да тръгваме — Миралисса бързаше да се озове в замъка възможно най-бързо. — Готови ли сте, милорд Фернан?

— Да, милейди.

Отрядът тръгна, колелата на каруците заскърцаха. Кръстопът остана назад, завличайки още две души от нашия отряд в светлината.