Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
— Надявам се. Добре, Гарион, щом бебето се появи на бял свят и се уверим, че всичко е наред, двамата с теб ще отидем в Долината на Алдур. Поулгара трябва да роди няколко седмици след Се’Недра, но все пак нямаме много време за губене. Поул иска да си там, когато ражда.
— Трябва да идеш, Гарион — рече Се’Недра. — Щеше ми се и аз да можех да дойда с теб.
Гарион изпитваше известна несигурност, че трябва да се отдели от жена си толкова скоро след раждането, но пък държеше да е в Долината, когато на бял свят щеше да се появи детето на леля Поул.
Гарион сънуваше прекрасен сън. Двамата с Ерионд яздеха сред зелената трева на един хълм.
— Гарион — извика Се’Недра и го удари с лакът в ребрата.
— Да, скъпа? — отвърна той сънено.
— Май е време да извикаш баба си.
Тези думи мигом го разсъниха.
— Сигурна ли си?
— Това ми се е случвало и преди, скъпи — отвърна тя.
Той бързо стана от леглото.
— Целуни ме, преди да тръгнеш — помоли го тя.
Гарион го направи.
— Не забравяй да вземеш Геран и вълка, после отиди с тях в другия край на двореца. И сложи малкия да си легне.
— Разбира се.
На лицето на малката кралица се изписа странно изражение.
— Побързай, Гарион! — подкани го тя.
Кралят на Рива изхвърча от стаята.
Риванската кралица роди момиченце. Бебето беше с гъста червена коса и зелени очи. Както ставаше от векове, чертите на палавите дриади отново се бяха проявили. Поледра понесе увитото в одеяло мъничко същество през смълчаните зали на крепостта към мястото, където чакаше Гарион. Той седеше пред огъня, а Геран и вълкът спяха на дивана, сплетени на кълбо от ръце, крака и лапи.
— Се’Недра добре ли е? — попита Гарион, като скочи от мястото си.
— Да — отвърна баба му. — Просто е малко уморена. Раждането мина сравнително леко.
Гарион въздъхна с облекчение, после вдигна края на одеялото и се вгледа в малкото личице на дъщеря си.
— Прилича на майка си — каза той.
Всички хора по света сравняват новородените с техните родители, сякаш тези първи забележки, изтъкващи приликата на малкия човек, са нещо много забележително. Гарион взе нежно бебето на ръце и се вгледа в малкото розово личице. Дъщеря му също впери нетрепващите си зелени очи в него. Погледът на малката му дъщеря беше много, много познат.
— Добро утро, Белдаран — тихо каза той. Беше взел това решение преди много време. Гарион щеше да има още много дъщери и можеше да ги кръсти на роднините от женски пол от двете страни на семейството. Ала за него бе особено важно да нарече първата от тях на русокосата близначка на своята леля Поул — жената, която бе виждал само веднъж, но която според него играеше изключително важна роля в техния живот.
— Благодаря ти, Гарион — рече простичко Поледра.
— Не бих могъл да постъпя иначе — отвърна той.
Принц Геран не беше особено впечатлен от своята сестричка, но пък момчетата много рядко се впечатляват от подобни неща.
— Не е ли ужасно мъничка? — попита той, когато Гарион го събуди, за да му я покаже.
— Всички бебетата са мънички. Ще порасне.
— Това е добре — рече той и чувствайки, че трябва да каже нещо хубаво за нея, добави: — Косата й е красива. Точно като мамината, нали?
— Да.
Сутринта камбаните на Рива удариха, за да известят радостната новина. Всички поданици се радваха, въпреки че мнозина от тях биха предпочели кралското бебе да е отново син, който да осигури продължаването на династията. Такива неща доста изнервяха риванците, които бяха прекарали векове наред без крал.
Се’Недра, разбира се, сияеше от щастие. Единственото леко разочарование за нея дойде от името, което Гарион бе избрал за дъщеря им. Според кралицата, дриадският произход на момиченцето изискваше име, започващо с „Кс“. Тя мисли известно време по въпроса и най-сетне намери твърде задоволително разрешение. Гарион беше сигурен, че Се’Недра е пъхнала своето „Кс“ някъде в името на Белдаран, но реши, че всъщност не иска да знае точно къде.
Риванската кралица беше млада и здрава, затова се възстанови бързо след раждането. Въпреки това тя остана на легло още няколко дни, най-вече заради драматичния ефект върху потока ривански благородници и чуждестранни люде със знатно потекло, които прииждаха в кралските покои, за да видят малката кралица и още по-мъничката новородена принцеса.
След няколко дни Поледра се обърна към Гарион.
— Вече свърших работата си тук — започна тя. — Трябва да се връщаме в долината. Времето, когато Поулгара ще роди, наближава.
Гарион кимна.
— Помолих Грелдик да остане в двореца — съобщи й той. — Той може да ни закара в Сендария по-бързо от всеки друг.