Сътворението

За мое учудване по лицето на Атоса се стичаха сълзи. Но гласът й си оставаше твърд.

— Колко бих искала да мога да кажа, че последната ни среща е била спокойна. Но не беше така. Дарий не забрави, че на този свят единственото законно право, което притежава, го е получил чрез мен, и до края не се помири с тази зависимост. Не знам защо. Може да бе взел короната с хитрост, но е тази корона бе взел и мен, а чрез мен бе баща на внуците на Кир. Какво повече искаше този човек? Наистина не знам. Винаги ми е било трудно да го разбера. Но от друга страна, през последните години много рядко го виждах. Разбира се, знаех, че умът му е помрачен от болестта. И все пак не можех да си представя, че ще стигне дотам да повика Ариамен. „Ще предизвикаш гражданска война — казах му аз. — Ариамен ще поиска да те наследи. Но ние няма да му позволим. Така да знаеш.“ О, бях непоколебима. Дарий се вбеси. Искаше да ме заплаши, но нямаше сили. От кашлицата бе останал без дъх. Гледаше ме гневно и показа как ще ми пререже гърлото с нож. Сега аз се вбесих от този жест и взех, че го заплаших: „Ако подучиш Ариамен, заклевам ти се, че лично ще отида в Пасаргада. Със собствените си ръце ще издигна знамето на Ахеменидите. Ще събера родовете и ще направим най-големия внук на Кир наш Велик цар. После…“ Атоса се облегна в стола си.

— Дарий вдигна дясната си ръка и я сви в юмрук. После ръката се отпусна отстрани на носилката. Разтвори широко очи. Погледна ме така, както обикновено гледаше непознати. Нали си спомняш? Любезно, а в същото време сякаш не ги забелязва. След това спря да диша, но про-дължаваше да се взира в мен любезно.

Атоса примигна и сега очите й бяха сухи като пясък. После изведнъж заговори много делово:

— Ариамен е на път за Суза. Ще има гражданска война.

Но гражданската война бе предотвратена благодарение на Ксеркс. На следващия ден след смъртта на Дарий той напусна Вавилон начело на десет хиляди „безсмъртни“. Завзе двореца в Суза и хазната. От Суза изпрати тъст си Отан да преговаря с Ариамен. Никога не узнах всички подробности около тази среща, но знам, че Ариамен се отказа от намеренията си без кръвопролитие. Допускам, че е получил солиден подкуп. Във всеки случай, като доказателство за добра воля, той се съгласи да присъствува на коронацията на Ксеркс в Пасаргада. Трябва да отбележа, че Ксеркс постъпи достойно, като не уби самонадеяния си брат. В такива случаи милосърдието обикновено е грешка, защото човек, способен да прости на онзи, който му е простил, се среща изключително рядко. Но Ариамен се оказа изключение. Остана верен на брат си. По-късно загина геройски в Гръцките войни.