Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Пет години след заминаването на Фан Чъ получих писмо от него. Все още не се е прибрал в Китай. Но съобщаваше, че керванът напредва. Беше открил нов маршрут за Китай и хранеше големи надежди, че ще успее да установи „копринения път“ между Китай и Персия. Прочетох писмото на Ксеркс, който се заинтересува от въпроса я изпрати копие на Великия цар. Месец по-късно получих официален отговор, че писмото е стигнало до съветника по източните въпроси. И нищо повече.
В известен смисъл Мардоний стана причина за смъртта на Дарий. Щом възстанови здравето си, той отново застана начело на останките от гръцката фракция в двора.
Най-много го ухажваше Демарат. Между другото, забраних на Лаида да приема гърци в къщата ми. Докато бях там, ми се подчиняваше. Но знаех, че замина ли някъде извън Суза, всички гръцки безделници се струпват в къщата ми и единственият изход беше да изгоня Лаида, а човек не може да постъпи така с една тракийска магьосница.
Желанието на Мардонии беше една последна гръцка война, а на Ксеркс — победа, каквато и да е победа. Мардоний изкушаваше Ксеркс, предлагайки му слава. Двамата заедно да завоюват Гърция! За Индия вече не се споменаваше, затова и не ме канеха на съветите си. Не страдах. От самото начало не одобрявах Гръцките войни, защото познавах гърците, а Ксеркс не ги познаваше.
Според мен Дарий искаше мир. Макар навремето да се бе ядосал на Датис, задето не успя да разруши Атина, този въпрос вече не го вълнуваше. Всъщност Дарий никога не бе гледал сериозно на Атина, нито пък на който и да било друг гръцки град. И то бе съвсем естествено, след като най-знатните гърци непрекъснато пристигаха в Суза и искаха помощ от него, за да предадат родните си градове. Макар да се възхищаваше от гърците като войници, от свадите им му бе дошло до гуша. Накрая заяви:
— Два похода ни стигат!
Според него първият бил напълно успешен, а вторият — не само незавършен, но и скъп. Нямало нужда от трети поход.
Това обаче не възпря Мардоний. Той упражняваше натиск върху всички, включително царица Атоса, която накрая се съгласи, че е дошло време Ксеркс да излезе на бойното поле. Оттеглянето на Артобазан бе допринесло много да се уталожат страховете й. Явно беше, че сега. Ксеркс няма съперници. Този натиск върху Дарий от няколко страни се оказа успешен, но с пагубни последици.
Великият цар ни събра в залата на седемдесет и двете колони в Суза. Макар да не предчувствувах, че това ще е последното публично явяване на Дарий, спомням си, че все пак си помислих колко се е променил в сравнение с могъщия млад завоевател, когото навремето видях за пръв път в същата зала. Тогава срещу нас стоеше лъв, а сега към трона се влачеше немощен старец. Великият цар бе шестдесет и четири годишен.
Демокрит иска да знае на колко години е бил Ксеркс тогава. Ксеркс, Мардоний и аз бяхме на по тридесет и четири. Според Херодот Ксеркс е бил на осемнадесет. Какъв друг коментар е нужен за неговата така наречена „история“! Младостта ни бе отминала, но от старостта ни делеше толкова, колкото и от детството.
Докато Ксеркс помагаше на баща си да се качи на високия златен трон, всички погледи бяха вперени в стареещия суверен и наследника му. Дарий носеше корона с шипове, което означаваше война. В дясната си ръка стискаше златния скиптър. Ксеркс внимателно хвана безжизнената ръка на баща си и я положи на облегалката. После отстъпи назад.
— Царят на царете! — провикна се той и гласът му изпълни цялата зала. — Ахеменидът!
Стояхме прави, с ръце в ръкавите. Като гледах подредените млади принцове и благородници, припомних си Ксеркс и Мардоний, и себе си, и Милон преди толкова много години. Сега местата ни бяха заети от други млади хора, точно както Ксеркс щеше да заеме мястото на смаляващата се фигура, седнала на трона. Неизменните закони на персийския двор по-силно от всичко напомнят за безстрастния ход на времето.