Мъртви души
- Автор: Гоголь Николай Васильевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Подвързачов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви души». Краткое содержание книги:
Авторът определя творбата си като „епична поема в проза“. Руският писател Пушкин дава на Гогол идея за сюжета на романа. Гогол е имал намерението да напише трилогия, пресъздаваща в реално време ситуацията в Русия. От този замисъл е реализирана само първата част — „Мъртви души“. Авторът работи над творбата от 1835 до 1841 г., като тя излиза от печат през 1842 г. „Мъртви души“ е определян като роман-поема. Роман е, защото притежава мащабност и всеобхватност на описаните явления. Поема — наситена е с лирически отстъпления, имащи поетична тоналност и патетичност.
Сетне се затече към детето. То захвана да реве, ала Чичиков успя да го вземе на ръце с думите. „Агу, агу, миличък!“, с щракане на пръстите си и с халцедоновия печат от часовника си. Като го взе на ръце, той почна да го вдига нагоре и с това възбуди в детето приятна усмивка, която зарадва много двамата родители.
Но дали от удоволствие, или от нещо друго, детето изведнъж направи нещо лошо. Жената на Леницин извика: „Ах, боже мой! Той повреди целия ви фрак!“
Чичиков погледна: ръкавът на съвсем новия фрак беше целият повреден. „Да те вземе мътната, дяволче проклето!“ — избърбори ядосано той на ума си.
Домакинът и домакинята, и бавачката — всички се завтекоха за одеколон; почнаха да го бършат от всички страни.
— Нищо, нищо, съвсем нищо — казваше Чичиков. — Какво е виновно невинното дете? — И в същото време си казваше мислено: „И колко добре ме улучи, проклетото мръсниче.“
— Златна възраст! — каза той, когато вече съвсем го обърсаха и приятният израз се върна на лицето му.
— Наистина — каза домакинът, като се обърна към Чичиков също с приятна усмивка — какво може да бъде по-завидно от детската възраст: никакви грижи, никакви мисли за бъдещето…
— Едно състояние, което човек е готов веднага да приеме — каза Чичиков.
— Без да му мисли много — каза Леницин.
Но и двамата като че лъжеха. Да бяха им предложили такава размяна, те веднага биха се отказали. И наистина какво удоволствие е да седиш в ръцете на бавачката и да цапаш фраковете.
Младата домакиня и първенецът се оттеглиха с бавачката, защото трябваше да се изчистят някои неща и по него: като награди Чичиков, той не забрави и себе си.
Това незначително наглед обстоятелство склони домакина още повече на страната на Чичиков. Как наистина да откаже на такъв приятен, общителен гост, който оказва толкова нежно внимание на неговото дете и тъй великодушно плати със собствения си фрак. Левицин си мислеше така: „Защо пък наистина да не изпълня молбата му, щом е такова неговото желание?“
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ГЛАВА
Към стр. 234 — 239. Вместо: Всички в света нагласяват ~ да видим Чичиков…
В същото време, когато Чичиков, в нов персийски халат от златиста термалама, изтегнат на дивана, се пазареше с пристигналия контрабандист-търговец от еврейски произход и с немски изговор, а пред него лежаха вече купеният топ от най-доброкачествено холандско платно за ризи и две картонени кутийки с най-отличен сапун от първоразредно качество (тоя сапун беше същият, който той някога купуваше в Радзивиловската митница, той наистина имаше качеството да придава на бузите непостижима нежност и поразителна белота), в същото това време, когато той купуваше като познавач тия необходими за възпитания човек продукти, чу се грохот от пристигаща карета, който се отекна с леко раздрусване на прозорците и стените на стаята, и влезе негово превъзходителство Алексей Иванович Леницин.
— Предоставям на преценката на ваше превъзходителство да кажете какво е платното и какъв е сапунът, и какво е това нещо, което купих вчера! — При тия думи Чичиков сложи на главата си фесчето, везано със злато и мъниста, и застана като персийски шах, изпълнен с достойнство и величие.
Но без да отговори на въпроса, негово превъзходителство каза със загрижен вид:
— Трябва да поговоря с вас по работа — Почтеният търговец с немски изговор бе веднага изпратен и те останаха сами.
— Знаете ли каква неприятност? Намерено е друго завещание на старата, направено преди пет [години]. Половината от имението се дава на манастира, а другата — на двете възпитанички по половина и повече нищо никому.
Чичиков остана слисан.
— Но това завещание е празна работа. То не значи нищо. То е унищожено от второто.
— Ала в последното завещание не е казано, че с него се унищожава първото.
— То се подразбира от само себе си. Последното унищожава първото. Това са глупости. Това първо завещание не го бива за нищо. Аз зная добре волята на покойната. Аз бях при нея. Кой го е подписал? Кои са били свидетели?
То е засвидетелствувано, както се полага, в съда. Свидетели са бившият съдия по съвест Бурмилов и Хаванов.
„Лошо — помисли си Чичиков, — Хаванов, казват, е честен, а Бурмилов е стар лицемер, чете в празник Апостола в църква.“