Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Но с появата на боядисаните в червено кораби и Кебал Тестото правилата на играта се промениха. Изведнъж корабите започнаха да се появяват на групи и бяха по-склонни да насилват и унищожават, отколкото да отмъкват блага. Нашествениците изгаряха или разваляха каквото не можеха да отнесат, избиваха цели стада, подпалваха зърното по полята и в хамбарите. Избиваха дори онези, които не им оказваха съпротива. С тези нашествия се появи ново зло, което се наслаждаваше не просто на кражбата, но и на унищожението и разрухата.
По онова време дори не подозирахме за Бледата жена и влиянието й върху Тестото.
Книжник Федрен, „История на Войната на Алените кораби“На сутринта, когато стигнахме при изкопа, двамата с Ридъл изстенахме. Но бързо се захванахме да изринем снега, който бе запълнил ямата наполовина. Беше лек и неотъпкан, но въпреки това работата бе тежка. Все едно да ринеш пера — половината от съдържанието на лопатите се изсипваше обратно. Беше почти пладне, когато успяхме да се доберем дотам, докъдето бяхме стигнали предишната вечер. След това дойде време на кирките и започнахме отново да трошим леда и да изхвърляме парчетата.
Вечерта си легнах изтощен и спах без никакви сънища. Вятърът задуха отново. Всяка нощ духаше. Всяка сутрин започвахме с разчистване на навятия сняг. Но въпреки всичко продължавахме и ямата бавно ставаше все по-дълбока и по-дълбока. Когато вече не можехме да изхвърляме през ръба, прокопахме рампа в единия край. Товарехме леда на шейна и двама души я издърпваха нагоре, за да я изсипят. Работата бе повече от досадна. А долу все още нямаше и следа от дракона. Даже по-лошо — Осезанието ми го долавяше все по-слабо и по-слабо.
След първия ден работната сила се увеличи. Първото ни попълнение бе принц Предан, който запретна ръкави и хвана кирка. Сенч ограничи участието си с наглеждане. Приличаше ми на котарака на Любезен, който седеше на ръба на ямата и ни наблюдаваше с крайно безразличие.
Когато в ямата влезе и нарческата, Предан прекъсна работата си да я предупреди, че летящите парчета от кирката му могат да я наранят. Тя му се усмихна странно, нещо средно между тъга и флирт, и го предупреди да внимава с парчетата от нейната кирка. След което почна да копае с вещината на селско момиче.
— Помагаше при ваденето на камъни, когато приготвяме новите ниви през пролетта — каза Пиотре. Обърнах се и видях, че я гледа със смес от гордост и огорчение. — Дай ми лопатата, докато си починеш.
Разбрах каква е целта му и му дадох инструмента си. След това двамата с нарческата заработиха един до друг, като Пиотре гледаше да не се отдалечава от подопечната си. Елиания пък май гледаше да не се отдалечава твърде много от принца. Това бе първата й проява на топлина към Предан от дни и на принца явно му харесваше. Разговаряха тихо и почиваха заедно. Пиотре ги наблюдаваше, понякога с неодобрение, понякога с тъга. Реших, че май започва да харесва принца.
Осезаващата котерия реши, че подкрепя идеята за освобождаването на дракона и следователно трябва да помогне. Когато и Шутът включи жилавата си сила в копаенето и извличането на леда, представителите на хетгурда предпазливо приближиха да гледат. На третия ден вече ни помагаха с измъкването на натоварените с лед и сняг шейни. Подозирам, че един от основните им движещи мотиви бе желанието да видят скования дракон.
На петия ден Сенч прати Ридъл и младия Хест до хранилището на брега. Пиотре не беше сигурен, че идеята е добра, и многократно ги предупреди да следват обозначенията и да не се отделят от тях. Изглеждаше мрачен и изпълнен с лоши предчувствия, когато потеглиха. Взеха една от шейните, защото трябваше да донесат храна и още лопати и кирки за увеличилите се работници. Сенч им поръча да вземат и всички платнища — искаше да вдигне ограда около ямата или да я покрива, за да не се засипва всяка нощ. Подозирам, че трябваше също да донесат и малките буренца. Вечер не ми се искаше да имам нищо общо с гърмящия му прах, но през деня, докато се сражавах с древния лед, понякога копнеех да разбера на какво е способен.
Продължавахме да копаем. Когато спирах и поглеждах стените на ямата, виждах пластовете лед, отбелязващи безбройните зими. Всяка година се беше наслагвал нов сняг, а през следващата — още. Помислих си, че копаем през времето, и понякога гледах пластовете и се питах кога ли ледът под краката ми е паднал като сняг. От колко време Айсфир се намираше там долу и как се бе озовал там? Слизахме все по-дълбоко и по-дълбоко, а от дракона нямаше нито люспа. От време на време Сенч и Предан се съветваха с Осезаващата котерия. Всеки път те уверяваха принца и съветника му, че все още долавят понякога присъствието на дракона. По време на тези разговори разбрах, че Осезанието ми е значително по-силно от това на Предан. Не бях възприемчив като Уеб, но мисля, че бях най-малкото на едно ниво с Пъргав. Кокъл бе може би малко по-силен от Предан, а Любезен — по-силен от менестрела, но не толкова, колкото мен. Странно бе да науча, че Осезанието може да е силно или слабо. Винаги бях мислил за него като за сетиво, което или имаш, или не. А сега се оказваше, че е по-скоро като дарба за музика или градинарство. Силата му варираше много, също като при Умението.