Интимно
- Автор: Гейдж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Интимно». Краткое содержание книги:
Но когато се погледна в огледалото, промени решението си. Никакви евтини жени от баровете тази вечер. Край. Той бе измамил Лесли, бе мамил и себе си. Стига толкова. Възможността, която съдбата му предостави днес, бе твърде възвишена, за да се петни от съмнителни сексуални контакти в мотелски стаи. Повече нямаше да се занимава с жени, които не означаваха нищо за него.
Това време свърши.
С тази мисъл Тони съблече дрехите си, взе си горещ, пречистващ душ и си легна.
На следващата сутрин, когато Лесли отведе Рос в болницата и продължи с колата за работа, тя правеше всичко възможно да забрави срещата с Тони Доранс. Появата на Тони на прага на собствената й къща в жалката, но не неочаквана роля на застрахователен агент бе добавила нотка на болезнен абсурд към нейното вече трудно съществуване. Това й напомни за ужасни неща от миналото, неща твърде интимни, за да може да ги забрави, за които днес просто не си позволяваше да мисли. Лицето на Тони бе като образ от черна комедия, разиграла се в личния й живот по най-възмутителен начин.
От мига, в който затвори вратата зад него, тя взе твърдо решение да не пилее нито миг в мисъл за него. Той не го заслужаваше. Неговото ново и доста по-ниско положение в живота, в съчетание с първичния и похотлив поглед в очите му, го подсказваше съвсем недвусмислено.
Тони бе вън от живота й. Прав му път, каза си Лесли.
Нито за миг не й хрумна, че докато съзнанието й бе обсебено от тези мисли, Тони я следваше на половин пресечка разстояние.
46
Ню Йорк
Всичко се разви като по план.
Джордан Лазаръс и Барбара получиха развод след серия кратки разговори, в които бе казана твърде малко истина. Тяхното споразумение било изпълнило целта си, настояваше Барбара, и било време да продължат напред. Джордан се съгласи не без чувство на съжаление към съпругата си, както и с чувство на вина заради скритите мисли, които обуславяха поведението му.
Два месеца след развода Джордан се ожени за Джил Флеминг. Техният годеж бе обявен от деловата и жълтата преса не само в Америка, но и по целия свят. В края на краищата Джордан Лазаръс беше най-богатият човек в Америка, копнеж на милиони жени и герой за още толкова мъже. Той беше символът на издигналия се със собствени сили човек и архитектът на най-революционния проект, създаван някога, за облагородяване на вътрешността на големите градове в Америка.
Джордан Лазаръс бе човекът на бъдещето. И сега, след една шеметна любовна история, Джил Флеминг бе станала негова съпруга.
Нещата едва ли биха вървели по-гладко, ако бяха нагласени от орисниците. Всички късчета на мозайката бяха подредени по местата си.
Всъщност всичко щеше да изглежда твърде съвършено, твърде неизбежно, ако не беше едно непредвидено събитие, един инцидент, който се случи насред цялата суматоха и добави нов и зловещ ореол към нещата. Поне в съзнанието на Джил Флеминг.
Стана през време на сватбеното й пътешествие.
Те прекараха тези две седмици на малък остров в Егейско море, където Джордан имаше вила с изглед към пристанището. Правеха любов денонощно. Ходеха на дълги разходки. Наслаждаваха се на залеза. Съществуваха в мълчанието, изградено от удовлетворението на двете страни и пълното чувствено доволство.
Джил се чувстваше като котката, изяла канарчето. Беше изпълнила най-грандиозния таен замисъл в живота си. Успешно беше разделила един от най-богатите и влиятелни мъже на света от неговата властна и обсебваща съпруга.
Тези първи няколко дни в Гърция за Джил бяха великолепни. Беше обзета от въодушевление и в същото време в душата й цареше покой, какъвто не бе изпитвала до този момент.
Това, осъзна тя, се дължеше на Джордан. Имаше нещо отпускащо и успокояващо в грижовното отношение на Джордан като младоженец. Той изглеждаше доволен, дори ведър, че е с нея.
Наистина, дори когато я държеше в обятията си, между тях съществуваше бледа, едва доловима дистанция. Докато съзерцаваха Егейско море или се разхождаха дълго из селото и околните хълмове, интимната тишина ги съпровождаше, но Джил чувстваше, че не го познава добре. Той беше по-скоро като ухажор, отколкото като съпруг. Нежността му бе лишена от задълбоченото познание за нея.
Но тази дистанция беше необходима. Последното нещо на земята, което Джил би искала от него, бе той да я познава такава, каквато е. Маската, която бе надянала, бе единственият начин да го притежава. Друга връзка със сърцето му тя нямаше.